Италианските банки разкритикуваха плана на премиера Джорджа Мелони да обложи кредиторите с допълнителни данъци в размер на 7 милиарда евро през следващите три години, предупреждавайки, че многократното оказване на натиск върху финансовите институции за повече пари противоречи на „икономическата рационалност“. В изказване в парламента на 10 ноември по проектобюджета на Италия за 2027 г., Марко Елио Ротини – генерален директор на Италианската банкова асоциация, се оплака, че кредиторите вече са били натоварени с допълнителни данъци в размер на 15 милиарда евро през последните две години – кумулативна тежест, която според него може да подкопае икономическия растеж. За Ротини поредицата от нови налози на кредиторите повдига „сериозни съмнения за конституционността и икономическата рационалност“ и тя ще засегне „рентабилността, ликвидността и в някои случаи регулаторният капитал на банките“.
Последният натиск на правителството на Мелони върху финансовите институции е част от усилията на Рим да намали данъчното бреме на електората, като същевременно контролира дефицита в последния си бюджет преди общите избори догодина.
„Капиталовата сила на банковия сектор е ресурс за цялата икономика“, коментира Ротини, добавяйки, че кредиторите се нуждаят от „засилен капацитет за инвестиции“, за да се справят със сегашната геополитическа несигурност и технологични трансформации.
Сблъсъкът идва в момент когато италианските банки са изправени пред безпрецедентна вълна от консолидации, с повече от 12 опита за сливане през последните две години, включително предложението на френската „Креди агрикол“ на 9 ноември за обединяване на италианските ѝ операции и „Банко БПМ“. Рим успя също да върне успешно „Монте дей Паски ди Сиена“ в частни ръце след спасителния ѝ план през 2017 г., като банката сега е мишена на враждебно поглъщане от италианския банков първенец „Интеза Санпаоло“.
Правителството на Мелони е взело на мушка банковия сектор като източник на приходи от лятото на 2023 г., когато едно тромаво среднощно обявяване на 40% данък върху „неочакваните печалби“ на кредиторите доведе до срив на акциите им с 10% на следващата сутрин. На фона на пазарните сътресения и остри предупреждения от Европейската централна банка, кабинетът на дамата разводни драстично плана, като на институциите беше позволено да използват налога, за да укрепят капиталовите си бази.
В последните си два бюджета обаче Рим, който се бори с едно от най-високите дългови задължения в Европа и натиска за намаляване на дефицита си, намери нови начини за по-сериозно облагане на финансовите институции. С последните си предложения коалиционният кабинет на страната цели да набере 5 милиарда евро през 2027-а и общо 11 милиарда евро през следващите три години до 2029-а от банки и застрахователни компании, като повиши ставките на корпоративния им данък върху доходите (в сравнение със стандартните 24%) и като удвои данъчната ставка върху финансовите транзакции.
Правителството на Мелони преди това налагаше допълнителна такса от 3.5% върху банковите печалби, повишавайки корпоративния им данък до 27.5%, но сега се стреми да я увеличи допълнително до 30.5 процента. Застрахователите пък ще се окажат с корпоративно облагане от 27 процента. Нещо повече, някои данъчни облекчения също ще бъдат ограничени, а данъчните кредити ще бъдат третирани по различен начин.
Призовавайки за „задълбочено преосмисляне“, Ротини заяви, че трипартийната коалиция в Рим трябва „да се въздържа от поредица от фискални мерки, насочени към банките, с потенциал да ограничат ресурсите, с които разполагат, за да изпълняват основната си роля за подкрепа на по-широката икономика“. И добавя, че подробностите за последните данъчни планове противоречат на „принципите на разумност и пропорционалност“.
Годишните печалби на италианските банки са се увеличили с повече от 86% откакто Мелони встъпи в длъжност през 2022 г. – от годишните 25.5 милиарда евро през 2022-а до рекордните 47.5 милиарда евро през 2025-а, според синдикатът на заетите във финансовия сектор FABI. Най-големият единичен скок е през 2023 г., след като повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ увеличи нетния доход на кредиторите. През четирите години италианските банки са генерирали приблизително 160.2 милиарда евро кумулативни нетни печалби.
