Недостиг на около 800 милиона работни места се очертава в развиващите се икономики през следващите 15 години, тъй като едно цяло поколение млади хора достига трудоспособна възраст, а самите държави разполагат с ограничени ресурси, за да се справят с това предизвикателство, според Световната банка. През този период около 1.2 милиарда души в развиващия се свят ще навършат 18 години, докато прогнозите са, че в тези страни ще бъдат създадени само около 400 милиона нови работни места, заяви президентът Аджай Банга на 11 ноември по време на изказването си на Срещата на върха за климатичното финансиране в Анталия, Турция – събитие, провеждащо се паралелно с преговорите за климата COP31, организирани от ООН. Този дисбаланс заплашва да задълбочи бедността и да предизвика миграционни кризи и политическа нестабилност, предупреди Банга.
Това не означава, че 800 милиона души непременно ще останат без работа. Става въпрос за разликата между очаквания ръст на населението в трудоспособна възраст и капацитета на икономиките да осигурят работа за тези хора. Но последиците от подобен дисбаланс могат да засегнат много по-широк кръг държави, а не само онези с пряк недостиг на работни места.
Макар самите числа да не са нови, това предупреждение се превърна в централен елемент от дневния ред на Световната банка през тази година. Банга представи тези изчисления за първи път в публикация в блога си през февруари, повтори ги през март, а на 16 октомври ги постави в основата на речта си по време на Годишните срещи на институцията и на МВФ в Банкок. Там той определи недостига като „прогноза“, която „не е задължително да се превърне в нашето бъдеще“.
В основата на анализа е „Глобалното предизвикателство пред заетостта“ – документ, публикуван на 2 март от икономистите на Световната банка Томи Краймс, М. Айхан Кьосе и Керстен Щам.
Банката определя дисбаланса като „предизвикателство, свързано със заетостта, от исторически мащаб“, а в раздела за изследвания тази група (на бъдещите безработни) се описва като „най-голямото поколение младежи, което светът вероятно някога ще види“.
Прирастът е силно концентриран. Според доклада, малко над 330 милиона от новите участници на пазара на труда ще бъдат в Субсахарска Африка, докато в Южна Азия, както и в региона на Източна Азия и Тихоокеанския басейн, броят им ще бъде съответно около 280 милиона във всеки от тези региони. Очаква се Близкият изток и Северна Африка да добавят 170 милиона души, а Латинска Америка и Карибите, заедно с Европа и Централна Азия, формират останалите 165 милиона.
В доклада се посочва, че местата, в които се очаква най-значителен ръст на работната сила, са средно по-бедни и по-задлъжнели в сравнение с други региони в развиващите се икономики и икономиките с нововъзникващи пазари. И че през 2035 г. около 270 милиона млади хора в тези страни ще живеят на места, които понастоящем се определят като нестабилни и засегнати от конфликти.
„Налице са нарастващ дълг, конфликти, предизвикателства, свързани с устойчивостта на инфраструктурата, както и природни бедствия, поради което ресурсите за постигане на амбициите им за развитие стават все по-ограничени“, заяви Банга в Анталия.
В доклада също се обръща внимание, че растежът, воден от износа – моделът, който стимулира развитието на Източна Азия – може да се окаже по-труден за повторение на фона на „слаб ръст на търговията, засилващо се търговско напрежение и фрагментация“, докато изкуственият интелект би могъл да създаде работни места в едни сфери, но същевременно да породи несигурност в други.
Отговорът на Световната банка се опира на три стълба: фундаментална инфраструктура, благоприятна за бизнеса среда и мобилизиране на частен капитал. Тя дава приоритет на пет сектора, които според нея могат да създадат работни места в значителен мащаб: инфраструктура (включително енергетика), агробизнес, здравеопазване, туризъм и производство с добавена стойност.
Според доклада, в селското стопанство са заети почти половината от всички работници в Субсахарска Африка и над една четвърт – както в региона на Източна Азия и Тихоокеанския басейн, така и в Южна Азия.
Световната банка планира да увеличи повече от два пъти подкрепата си за агробизнеса, достигайки 9 милиарда долара годишно. Близо 600 милиона души в Субсахарска Африка нямат достъп до електроенергия, а фирмите в този регион най-често – в сравнение с всички останали развиващи се икономики – посочват именно тази липса като пречка пред стопанската дейност.
Според Банга, правителствата в развиващите се страни все по-често се налага едновременно да се справят с тежестта на дълговете, последиците от въоръжени конфликти и природни бедствия. Тези проблеми намаляват финансовите ресурси, които държавите биха могли да насочат към индустриално развитие, инфраструктура и създаване на работни места.
През финансовата година, приключила на 30 юни 2026 г., Световната банка, заедно със своите партньори инвеститори, е предоставила над 230 милиарда долара за финансиране на развитието. От тази сума 112 милиарда долара са осигурени от частен капитал – три пъти повече, отколкото през финансовата 2022-а.
Инвестициите обаче са разпределени неравномерно. Докато страните със средни доходи привличат все по-голям обем финансиране, притокът на частни средства в най-бедните държави почти не нараства.
Какво следва оттук нататък?
Представителите на Групата на Световната банка ще участват в COP31 в Анталия до 20 ноември, където представят концепцията за „климатично интелигентно развитие“ като път към създаване на работни места и повишаване на устойчивостта.
Банга подчертава необходимостта създаването на работни места да се съчетае с повишаване на устойчивостта на икономиките към изменението на климата. По-конкретно, това включва изграждане на инфраструктура, способна да издържи на наводнения и екстремни метеорологични явления, опазване на земеделските земи и модернизиране на обществените сгради.
Като пример той посочва пътища, които не се нуждаят от ремонт след всяко наводнение, както и училища с подходяща топлоизолация, в които учебните занятия могат да продължат дори по време на периоди с екстремни горещини.
Световната банка очаква, че съчетанието от публично финансиране, частни инвестиции и устойчива инфраструктура ще помогне на държавите да създадат повече работни места и да намалят прогнозирания недостиг на заетост.
