Бизнесът и синдикатите не дадоха пълна подкрепа за предлаганите от правителството проекти на бюджети на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година, стана ясно от днешните обсъждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
16,5 милиарда евро разходи в общественото осигуряване догодина, 90% от тях за пенсии, които ще се индексират по „швейцарското правило“ от първи юли с между 7 и 8 процента залага правителството, като ще събере 990 милиона евро повече от осигуровки. Повишават се минималните прагове на осигуряване по длъжности и професии с 6,4%, колкото расте и минималната заплата от 1 януари, освен това максималния праг ще е със 100 евро повече.
Това изцяло получи одобрението на синдикатите с аргумента, че така се изсветлява икономиката, а хората ще получават по-високи обезщетения, но експертът на КНСБ Ася Гонева предупреди, че висок остава дефицита във фонд „Пенсии“, който ще се покрие от бюджета над 6 милиарда евро:
„С осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ трябва да правим нещо друго и трябва да се опитаме да започнем да водим разговори по това – откъде, източници, колко и как да направим, така че да бъде приемливо за тези, които плащат, и за тези, които ги коментират тези неща“, каза тя.
От КТ „Подкрепа“ настояха минималната пенсия за стаж и възраст догодина да е равна на линията на бедност. Вицепрезидентът Йоанис Партениотис заяви:
„Размерът от 347,62 евро е недостатъчен, тъй като той не осигурява достойни старини. Ние предлагаме 443 евро, които да отговарят на размера на линията за бедност.“
Бизнесът обаче е категорично не приема вдигането на праговете за осигуряване. Мария Минчева от БСК констатира, че няма ясни формули и правила кой колко плаща и какво получава:
„Да има една визия какви размери търсим на максималния осигурителен доход. Какви съотношения търсим, минимален осигурителен доход, минимална пенсия, средна пенсия, въобще тези параметри как корелират помежду си“, посочи тя.
Освен това от АИКБ искат преразглеждане на „швейцарското правило“ за осъвременяване на пенсиите.
„Като преимущество трябва да има компенсирането на инфлацията при индексирането на пенсиите, а не толкова ръстът на осигурителния доход“, заяви Добрин Иванов.
От тази работодателска организация са категорично против за по-високите обезщетения за безработица и за майките през втората година на детето.
Нюанси на подкрепа и не подкрепа в позициите и по проекта за бюджет на Здравната каса. Той е балансиран, без дефицити и със заложени повече от 8% повече средства за догодина или общо 5,6 милиарда евро. За първи път има повече средства за профилактични прегледи и програми, като тази са скрининг на затлъстяването при децата и задължителни изследвания за липиден профил на 16 годишните. Част от болничната дейност става извънболнична, включително изследвания, подчерта здравният министър Катя Ивкова:
„Мотивите за това са включените политики и в програмата за управление на правителството, и в Националната здравна стратегия, и в Националната програма „България 2030“, посочи тя.
Догодина ще има финансиране и за биомаркерна диагностика на онкологичните заболявания.
Бизнесът обаче иска повече пари за профилактика, а синдикатите по-високи заплати за заетите в Здравната каса с 14%.
Догодина с пари от здравни вноски ще се плаща лечение в чужбина и помощни средства за хората с увреждания, сега средствата за тези дейности поема здравното министерство.
