Италианските банки може да редуцират количествата италиански държавен дълг в портфейлите си, предупреждава главният изпълнителен директор на банковия първенец на Ботуша Intesa Sanpaolo („Интеза Санпаоло“) Карло Месина. Това е поредният епизод от ескалиращия конфликт, породен от плановете на правителството в Рим да увеличи отново корпоративния данък на местните кредитори. В остро изказване пред банковата комисия на Сената на 12 ноември Месина обвини администрацията на премиера Джорджа Мелони, че се опитва да „притиска“ банките, докато търси средства за финансиране на популистки мерки преди общите избори догодина.
Кабинетът на Мелони предложи банковия корпоративен данък да бъде повишен от 27.5% на 30.5% през следващата година. Очаква се тази мярка да вкара в държавната хазна допълнителни приходи от около 7 милиарда евро до 2029 година.
„Печалбите на банките често се представят като върховното зло – удобен банкомат, към който всеки може да посегне“, заявил Месина. И предупредил, че този нов данъчен удар може да накара италианските банки, които той определя като „основен кредитор“ на Италия, да преосмислят готовността си да държат толкова големи количества италиански държавен дълг.
Според него някои аспекти от данъчните промени биха могли да доведат до промяна на класификацията на част от държавните дългови инструменти като по-рисков актив – изменение, което би се отразило на регулаторното състояние на институциите. Месина припомня, че досега италианските банки са устоявали на „натиска на международни институции да намалят концентрацията си в италиански държавни облигации“. В резултат те държат значително по-големи обеми италиански държавен дълг от вложенията на повечето европейски партньори в книжа на собствените им държави.
По данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), в началото на тази година италианските държавни облигации са имали над 15% дял от общите активи на местните кредитори. Това се дължи на мащаба на италианския публичен дълг, атрактивната доходност на книжата и благоприятния регулаторен режим съгласно правилата на ЕС.
„Никога не сме се оплаквали от значителните капиталови загуби в портфейлите си, произтичащи от държавните облигации, които сме придобили“, уверява Месина. Но същевременно предупреждава, че ситуацията може да се промени, ако правителството на Мелони реши да „ни представи като злодеите“ в италианската икономика и пристъпи към нови, целенасочени увеличения на облагането, в допълнение към наложените на банките през последните две години данъчни тежести в размер на 15 милиарда евро.
Сред данъчните промени в бюджета има предложение за разсрочване на данъчни кредити на стойност около 20 милиарда евро в рамките на 10 години. Тези кредити е трябвало да бъдат използвани от данъкоплатците (включително банките) за намаляване на данъчните им задължения през 2027 година. Месина оприличава това решение на „практики за управление на дълга, каквито се наблюдават в Южна Америка“. И предупреждава, че разсрочването на подобни данъчни кредити – без начисляване на лихва – би се разглеждало съгласно правилата на ЕЦБ като форма на „извънбалансово счетоводство“, което може да засегне и други категории италиански дълг.
„Това би наложило прекласифициране на перото, което на практика се равнява на неизпълнение на задълженията – ход, който крие риск от предизвикване на „свързано неизпълнение“ (cross-default) по отношение на целия останал държавен дълг“, пояснява банкерът. И определя като „невероятен“ факта, че Рим „излага страната“ на подобен риск „в името на незначителна полза“.
Коментарите му идват в момент, когато Италия е напът да измести Гърция като най-задлъжнялата икономика в Европа. Към момента съотношението на дълга към БВП на страната надхвърля 138 процента.
За Месина „грешки, допуснати в такъв критичен момент, могат да застрашат отношенията ни – не само с банките, но и с големите международни инвеститори.“
По-рано тази седмица Италианската банкова асоциация изрази пред парламента недоволството си от данъчните гимнастики, посочвайки, че многократните опити на правителството на Мелони да натовари банките с по-високи налози противоречат на „икономическата логика“ и е възможно да нарушават италианската конституция.
Досега обаче плачът им не среща особено разбиране от Рим. Вицепремиерът Матео Салвини дори заплаши през седмицата кредиторите, намеквайки за потенциални още по-големи вноски в държавната хазна. От неговата крайнодясна политическа сила „Лигата“ изразиха „учудване“ от факта, че банките оспорват увеличението на данъците, и предупредиха, че партията „не изключва възможността да предложи допълнителна вноска от банките“ в хода на обсъждането на бюджета в парламента.
В отговор на критиките на Месина, Мелони коментира пред репортери, че би предпочела да се постигне „споразумение, както е било в предишни години“. И не пропусна да подчертае, че много италианци изпитват икономически затруднения, поради което повишаването на данъците за сектори, които са постигнали добри резултати, е „въпрос на справедливост“.
Това остро противопоставяне идва в деликатен момент за кабинета на Мелони, на който предстои трудна битка да бъде преизбран след четири години на слаб икономически растеж и рязък скок на разходите за издръжка на живота.
Миналата година Месина е бил ключова фигура в преговорите между местните банки и министъра на икономиката и финансите Джанкарло Джорджети за бюджетни мерки, довели до допълнителни данъчни постъпления в размер на 11 милиарда евро за период от три години. Той споделя, че тогава акционерите на „Интеза Санпаоло“ са били убедени да приемат увеличението на данъците като част от „доброволно“ тригодишно споразумение. Надеждата е била това да позволи на Италия да намали бюджетния си недостиг под 3% от БВП и да излезе от процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит.
Този път обаче Месина предупреждава, че новото искане за данъци, което се добавя към миналогодишното споразумение, ще бъде възприето от акционерите като отстъпление на Рим от дадената дума. И подчертава, че това би могло да се отрази негативно на държавния дълг на Италия.
„Спазването на поетите ангажименти към международните инвеститори е основно изискване за начина, по който всяко правителство трябва да работи“, обобщава той.
