Швейцарски отбранителни компании твърдят, че усилията на страната да изгради отбранителната си индустрия са възпрепятствани от десетгодишен закон, предназначен да държи наемници от типа на Blackwater извън страната. Групи от секторите на отбраната и технологиите посочват, че законът усложнява рутинната работа, като например инсталиране и поддръжка на военно оборудване или обучение на чуждестранни войници. Той може да се прилага и за задгранични дъщерни дружества на контролирани от Швейцария групи, както и за швейцарските клонове на международни компании със седалище извън страната.
Федералният закон за частните охранителни услуги, предоставяни в чужбина, е въведен през 2015 г., след като частни военни компании започнали да се установяват в Швейцария, включително Aegis Defence Services – основен изпълнител на американското правителство в Ирак и Афганистан. Това законодателство прогони Aegis от страната.
Мениджърите от сектора отбелязват, че обхватът на закона извън Швейцария е особено проблематичен, тъй като преместването на персонал или операции в чужбина не освобождава непременно компаниите от неговите ограничения. Някои швейцарски групи сега обмислят преместване на седалищата си в чужбина. Индустрията призова за промяна на задграничния обхват на закона или дори за пълното му отменяне, като се има предвид, че компаниите, които първоначално са вдъхновили правилата, са напуснали.
„Първоначалният замисъл (на закона) беше добър“, казва Питър Хюбър – предприемач в сферата на отбраната, който членува в съветите на директорите на няколко компании. „Но впоследствие той беше изкривен… Берн сега тълкува този закон по начин, който води до напълно различен резултат.“
Обхватът на закона е необичаен дори според международните стандарти. Макар и други държави да регулират частните военни изпълнители, Швейцария е сред малкото, които разпростират тези правила и върху компании, опериращи в чужбина, но управлявани от нейна територия. Проблемът става все по-належащ, тъй като войните в Украйна и Близкия изток засилват търсенето на военни доставчици, способни да осигурят не само оборудване, но и поддръжка, обучение и логистична подкрепа, посочват представители на индустрията.
Хюбър споделя, че е станал свидетел как швейцарска компания губи договор на стойност над 5 милиона швейцарски франка в полза на френски конкурент именно заради тези правила. Една от компаниите, с които той е свързан, дори е обмисляла да премести седалището си в Съединените щати. От Swissmem – асоциацията на машиностроителната индустрия – съобщават за случаи, в които законът е довел до забавяне или спиране на услуги в чужбина, принуждавайки компаниите да наемат външни изпълнители, което е свързано с допълнителни разходи.
Базираната в Цюрих Acutronic Group, която произвежда оборудване за тестване на навигационни системи във въздухоплавателни средства и ракети, споделя, че е срещнала трудности при изясняването на въпроса дали нейните техници могат да пътуват в чужбина, за да инсталират и поддържат техниката ѝ.
„Това е пример за законодателство с добри намерения, при което съществува разминаване между първоначалната цел и начина, по който то се прилага на практика“, коментира изпълнителният директор Флориан Егрейн.
От Министерството на външните работи обясняват, че парламентът съзнателно е формулирал закона така, че той да обхваща широк спектър от услуги, включително такива, предоставяни от чуждестранни дъщерни дружества, управлявани от Швейцария. Компаниите са длъжни да уведомят властите в Берн, преди да предприемат подобна дейност. По правило те трябва да изчакат решението на длъжностните лица за това дали са необходими допълнителни проверки, като в някои случаи може да им бъде забранено да извършват съответната дейност.
От ведомството посочват още, че повечето случаи се разглеждат в рамките на няколко дни, а промените, въведени през 2021 г., които предвиждат изключения за определени дейности по поддръжка, ремонт и обучение, са допринесли за подобряване на ситуацията. Повечето декларации се обработват в рамките на броени дни.
Министерството на външните работи информира, че измененията, въведени през 2021 г., са довели до рязък спад на броя на дейностите, които компаниите са длъжни да декларират съгласно закона – от 334 през 2020-а до 33 през 2022 година. От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022-а обаче броят им постепенно нараствал и през миналата година достигнал 60. През 2025-а компаниите са потърсили разяснения и за още 68 дейности, за да установят дали те подлежат на деклариране.
От Swissmem признават, че промените от 2021 г. са били полезни, но посочват, че значителни проблеми остават. Щефан Брупбахер – директор на асоциацията, коментира, че правилата „преследват“ производителите в технологично интензивните сектори. „Законът… е пълна катастрофа“, добавя той.
Законът срещна критики и в парламента. Франциска Рот – сенатор от Социалдемократическата партия, отбеляза: „Този закон продължава да бъде проблем. Наскоро една компания ми сподели: „Напускам Швейцария. Събирам си багажа и заминавам за Франция.“
Този спор повдига по-мащабен въпрос за бъдещето на швейцарската традиция на „въоръжен неутралитет“ – концепцията, според която страната не участва във външни войни, но поддържа силна армия за собствената си отбрана. Спорът възниква в момент, когато швейцарските отбранителни компании се сблъскват с поредица от строги правила за износ на оръжие, които, по думите им, принуждават бизнеса да се премести в чужбина. По-късно този месец избирателите ще решат дали да бъдат облекчени ограниченията върху продажбите на оръжие за държави, намиращи се във война.
Георг Хеслер – полковник от швейцарската армия и експерт по отбраната, заяви, че законът за наемниците има корени в дългата история на Швейцария, свързана с изпращането на наемници за участие в чужди армии. Той отбелязва, че ограниченията вече представляват „проблем за всички компании в отбранителния сектор, тъй като те трябва да осигуряват поддръжка на своята продукция в чужди държави“, като посочи за пример „Пилатус“ (Pilatus) и германската група „Райнметал“ (Rheinmetall).
През 2019 г. Берн използва закона за наемниците, за да разпореди на производителя на летателни апарати „Пилатус“ да преустанови обслужването на военни въздухоплавателни средства в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. „Пилатус“ успешно оспори забраната, а спорът бе разрешен, след като през 2021 г. правилата бяха смекчени. От „Райнметал“ заявиха, че спазват всички приложими закони и работят в тясно сътрудничество с властите, но отказаха коментар за въздействието на законодателството върху дейността им.
