Ще се разширят ли правомощията на европейската прокуратура?

Ще се разширят ли правомощията на европейската прокуратура?

Пред функциониращата от 1 юни 2021 година европейската прокуратура, занимаваща се с измами, корупция, пране на пари и трансгранични измами с ДДС, ощетяващи бюджета на Европейския съюз, стои въпросът дали предстои разширяване на правомощията ѝ? Именно комисиите на европарламента по граждански права, правосъдие и вътрешни работи, и по бюджетен контрол са се заели с тази задача, като днес приеха доклад с подобно искане. За окончателното одобрение на документа обаче ще бъде необходимо мнозинство от всички евродепутати.

В одобрения текст се настоява за преразглеждане на европейското законодателство и за осигуряване на повече независимост и по-добро финансиране за органа. Предвижда се европейската прокуратура да може да разследва също нарушения на санкциите, особено когато са свързани със запорирано руско имущество.

Предлага се иззетите средства по разследвания за злоупотреби да се връщат в бюджета на ЕС и прокуратурата да обменя съответната информация незабавно с Европейската служба за борба с измамите с европейски средства (ОЛАФ), както и да работи в по-тясно сътрудничество с Евроюст, Европол и Службата на ЕС за борба с прането на пари, уточнява БТА.

Ако промените бъдат окончателно приети, европрокуратура ще може да попълва свободни прокурорски длъжности по открита процедура за подбор, ако дадена държава от ЕС не предприеме действия в установените срокове за запълване на своята квота. Такъв пример е България, която след изтичането на мандата на Теодора Георгиева като европейски прокурор, още няма представител. Към момента темата с избора е в застой и все още се сформира Комисия по подбора. Срокът за подаване на документи за участие в подбора беше 12 октомври.

Припомняме, че в последните си дни правителството на Росен Желязков прие решение да прати за одобрение трима претенденти за български европрокурор – Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков. През април обаче служебното правителство на Андрей Гюров оттегли тези номинации. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов обясни тогава рестартирането на процедурата с това, че „тя страда от доста сериозни дефицити“ – независимостта и политическият неутралитет на изборната комисия са под въпрос. Тримата обжалваха и спечелиха на първа инстанция във Върховния административен съд. Междувременно правителството на Румен Радев отмени решението на кабинета Желязков и върна процедурата на стартова позиция. 

Предлага се също осигуряването на защита за делегираните прокурори от злоупотреба с националните дисциплинарни правила. В случаи, свързани с няколко нарушения, не всички от които засягат бюджета на ЕС, се настоява Европейската прокуратура да може да запази компетентността си по делото, ако основното нарушение засяга финансовите интереси на Съюза.

Докладът ще бъде внесен за гласуване в пленарната зала на европарламента. Ако бъде приет, ще се превърне в официално искане. Тогава Европейската комисия ще разполага с три месеца, за да представи намеренията си за последващи действия. Ако ЕК реши да не внася предложение за промени, ще трябва да представи мотиви за това свое решение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст