Декември – месецът на предколедното настроение. Но тази година духът на предпразничната приповдигнатост не иска да излезе нито от бутилката, нито от вълшебната лампа. Под карантина е и десетки културни събития са отложени.
Едно от тях е редовният коледен Софийски международен панаир на книгата, който всяка година предлага на посетителите си идеи – попадения за новогодишни подаръци. И не е бил отменян от 1993 година! А през 2020-а? Няма ги щандовете на издателствата, където авторитетно да те насочат към интересно заглавие, няма го фенското очакване на опашката за автографи.
И докато ние, читателите, все пак нямаме толкова основания да се оплакваме, защото паралелното събитие – Софийският международен литературен фестивал ще се проведе, макар и изцяло онлайн, от 10 до 13 декември, то издателският бизнес съвсем резонно е за окайване.
Причините: СOVID-кризата нанесе сериозни поражения върху сектора, а мерките, предприети от държавата, в подкрепа на книгоиздаването и книготърговията, не се смятат за достатъчни. Това е мнението на 76% от анкетираните членове на Асоциация „Българска книга” в началото на месец ноември. Но и без тяхната оценка, резултатите са очевидни: спад при продажбите на книги между 20% и 30% за периода януари – октомври 2020 г. спрямо същия период през 2019 година. През месец април и май приходите за книгоиздателския бизнес са били с между 50% и 70% по-малко. Близо 30% от анкетираните са били принудени да съкратят служители с до 20% спрямо общия им брой преди пандемията.
Едва 18% са усетили ефект от средствата, отпуснати от Министерство на културата за попълване на библиотечните фондове в двете конкурсни сесии в рамките на настоящата календарна година.
Въпреки че 46% от издателите и търговците са успели да развият собствени онлайн магазини, 72% от анкетираните заявяват, че само частично са успели да възстановят дейността си след тежкия удар, нанесен върху книжния бизнес в периода март-май, а 18% продължават да изпитват изключително сериозни затруднения.
Само 37% от участниците в проучването отчитат, че намаляването на ДДС за книгите от 20% на 9% като временна мярка в подкрепа на сектора се е отразило върху повишаването на печалбата им. В същото време 85% от анкетираните издатели и книготърговци смятат, че мярката трябва да остане постоянна, както е от години в европейските държави, а също така и че следва да се отделят значително повече средства за обновяване на библиотечните фондове, като с особено внимание се помисли за училищните библиотеки.
Дали обаче това им желание е реалистично при делегираните бюджети на училищата, в чиито бюджети книгите за училищната библиотека далеч не са първа грижа и като разходи за издръжка от неналежаща нужда не са на приоритетно място? От друга страна по време на COVID-пандемията учениците са принудени да си стоят вкъщи и повечето свободно време в домашна обстановка можеше да се използва като повод да се насърчи заемането на книги от училищната библиотека. Можеше, но колко училищни библиотекари са го направили? И колко училищни директори призоваха в плановете за възстановяване след пандемията да се заложи и по-добро бъдеще за училищните библиотеки? От Асоциация „Българска книга” го направиха – в становище относно Проекта на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България те предложиха нов стълб, посветен на развитието на човешкия капитал, със специален раздел – мерки, насочени към създаването на четящи и функционално грамотни хора.
Накратко за Проекта на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България
В края на миналата седмица на сайта "Портал за обществени консултации" на Министерския съвет приключи обсъждането на Проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Той е част от Плана за възстановяване на Европа след COVID-пандемията, като бюджетът му за България е 12.159 млрд. лева. Опира се на четири стълба: 1. „Иновативна България“ – с общ размер на планираните разходи 2.431 млрд. лв. или 20% от ресурсите на Плана, фокусирани върху реформа в образованието; 2.„Зелена България“ – с общ размер 4.499 млрд. лв. или 37% от ресурсите на Плана, които ще са насочени към енергийна ефективност, кръгова и нисковъглеродна икономика; 3. „Свързана България“– 2. 675 млрд. лв. или 22% от ресурсите по Плана, предвиждащи модернизация на жп транспорта и 4. „Справедлива България“ – 2.553 млрд. лв. или 21% от ресурсите по Плана, предвидени за електронно правосъдие и управление на социалните услуги.
С изключение на няколко мерки в сферата на здравеопазването, попадащи в четвъртия стълб, никой от по-засегнатите от пандемията сектори – като туризъм, култура, медии, не намират в Проекта за Плана нужната подкрепа. Мерките влизат в сила още от 2021 година, така че е трудно да се повярва на обяснения, че мерките са постковид и заради това са с поглед към бъдещето, прескачайки засегнатите в по-краткосрочен план.
Във връзка с първия стълб "Иновативна България" е отчетено, че "средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки (PISA) остават значително под средните за ЕС, като страната ни има един от най-високите дялове на ученици със слаби резултати в трите области". За да се преодолее този проблем, в Плана се предвижда комплексна образователна реформа с актуализация на учебните програми, надграждане на дистанционното обучение, ориентация към STEM (обучение чрез методите на науката, технологиите, инженерството и математиката), но нито дума за повишаването на интереса към четенето. В същото време изследването PISA-2018 сочи, че 9-е процента български ученици, които имат вкъщи от 200 до 500 книги, имат много висок среден резултат и са по-напреднали спрямо съучениците си, които имат до 10 книги. Данните от PISA-2018 показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати и разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двегодишно обучение в училище.
В същото време в четвъртия стълб, наречен "Справедлива България", е планирано 120 млн. лв. да бъдат вложени в „Дигитализация на музейни и библиотечни фондове“. Планира се да бъде цифровизирана част от фондовете, които са съхранявани в музейната и библиотечна мрежа в страната, като бъде изградена единна система за достъп до дигитализираното съдържание. Не е отчетено обаче, че с тази мярка не само ще се нарушават авторски права, но и ще се застраши бъдещето на антикварни книжарниции малки издателства.
От Асоциация "Българска книга" предлагат решение на проблема с привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет. Така ще се гарантират средства от държавния бюджет за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0.1 книги на глава от населението (една новоиздадена книга на десет души) с нарастване през периода, както следва: 2021 година – 0.10 книги на жител – 8 милиона лева; 2022 година – 0.15 книги на жител – 12 милиона лева; 2023 година – 0.20 книги на жител – 16 милиона лева; 2024 година – 0.25 книги на жител – 24 милиона лева; 2025 година – 0.30 книги на жител (три броя новоиздадени книги на десет души) – 30 милиона лева.
Така в края на 5-годишния период от АБК отчитат, че общо 7 милиона книги ще обновят библиотечните фондове за общо 90 милиона лева. Тези средства са по-малко от предвидените 120 млн. лева за дигитализация, но с тях не само ще се подпомогне книгоиздателския бизнес, но и ще се възобнови дейността на над 5000 регионални, общински, читалищни и училищни библиотеки. Не на последно място ще се активизира връщането към четенето. Защото един запален читател в много по-голяма степен ще оцени дигитализирането на културното книжно наследство и не би задавал въпроси от типа: "Какъв смисъл има от хиляди дигитализирани архиви за милиони левове, след като желаещите да ги прочетат, са един автобус хора…"
