Теглим 511 млн. евро от ЕС за справяне с пандемията
България ще получи заем от 511 млн. евро от европейския инструмент за временна подкрепа SURE. Това стана ясно след прието споразумение между Европейския съюз (ЕС) – като заемодател, и България – като заемополучател. На 17 декември то бе подкрепено на второ четене от депутатите с 84 гласа „За” и 2 „Въздържал се”.
Максималният срок до падежа на заема е 15 години. Очаква се първият транш – в размер на 250 млн. евро – да бъде изтеглен през януари, а вторият – през март 2021 година. С тези пари ще бъде осигурена ликвидност за финансиране на разходи в две направления – за изплащането на компенсации за работодатели и за запазване заетостта на работници и служители.
Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) цели да подпомогне държавите членки в борбата им с коронакризата.
България отправи официално искане за финансова помощ по инструмента на 7 август 2020 година.
Докладът на временната парламентарна комисия, която следи и контролира как се изразходват парите за преодоляване на последствията от пандемията, ще бъде готов през февруари. Това каза специално за "БАНКЕРЪ" нейният председател Йордан Цонев.
Комисията работи от 14 май тази година, когато с пълно единодушие парламентът одобри създаването й като за неин председател с гласовете на ГЕРБ беше избран депутатът от ДПС Йордан Цонев. В решението на депутатите бе записано, че комисията ще изисква и публикува всички публични разходи, включително и тези от европейските фондове и програми, свързани с борбата с COVID-19. Освен това тя ще проверява съответствието на отделните разходи с условията и критериите на отделните антикризисни мерки, както и ще изготви анализ доколко тези мерки са ефективни.
"До момента комисията е заседавала 6-7 пъти", отчете се пред "БАНКЕРЪ" Цонев. Изслушани са били вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на икономиката Лъчезар Борисов, социалният министър Деница Сачева, министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Освен това, „гости” са били и членовете на Управителния съвет на Българската банка за развитие.
Специално са проверявани даренията, каза още Цонев.
„През януари всички управителни органи на оперативни програми ще трябва да докладват детайлно не само докъде е достигнало усвояването на средствата – общия обем и процента, но и как точно са изразходвани парите от гледна точка на ефективността”, обясни още Цонев и заяви, че от формална гледна точка до момента комисията не е установила никакви нарушения.
Нито една от парламентарните групи и до момента не е проявила интерес към зам.-председателския пост на временната комисия, след като никой не пожела да мине през процедурата при създаването й. Попитахме Цонев защо, а той ни изненада с отговора: по правилник комисията няма такъв „щат”.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова напомни за многократните сигнали на БСП, че извън бюджета – чрез постановления, без санкцията на Народното събрание и без актуализация на бюджета правителството харчи между 1.5 и 2 млрд. лева. "Многократно сме били свидетели на еднолични решения на премиера Бойко Борисов, който, пътувайки с джипа из страната, през прозореца обещава и раздава милиони по свое усмотрение", каза още Нинова.
"Генерал" Цонев оглави комисията
Комисията се състои от 10 членове, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. В крайна сметка при номинациите на парламентарните групи за председател бяха издигнати двама кандидати – депутатът от БСП Румен Гечев и Йордан Цонев от ДПС. ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля" не издигнаха свои кандидати.
Така с гласовете на депутатите от ГЕРБ, "Воля" и ДПС за председател беше избран Йордан Цонев, чиято партия, подобно на "Воля", често гласува заедно с мнозинството. При обявяването на резултата от гласуването председателят на парламента Цвета Караянчева допусна лапсус изчитайки името му името му, като го нарече "генерал" Цонев. Веднага обаче се поправи в типично неин стил. Най-напред обясни, че напоследък генералите станали много и било нормално човек да се обърква. А после… "обеща" на Йордан Цонев да му купи униформа.
В комисията са още Евгения Ангелова и Мария Илиева (ГЕРБ), Румен Гечев и Явор Божанков (БСП), Адлен Шефкет (ДПС), Борис Ячев и Калин Поповски ("Обединени патриоти"), Пламен Христов и Дора Христова ("Воля").
Отчет
Над 1.2 млрд. лв. за заетост и социално включване са насочени до момента ефективно към справяне с последиците от пандемията от Ковид-19 в България. Това заяви социалният министър Деница Сачева при откриване на заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", на което бяха обсъдени напредъка и изменението на програмата, съобщиха от социалното министерство.
По думите й средствата са осигурени поравно от държавния бюджет и от Европейския социален фонд. Над 585 млн. лв. са били преведени до момента на фирмите и предприятията, които са кандидатствали по най-популярната мярка на правителството – 60/40 за запазване на заетостта на служителите си. Държавните компенсации са в размер на 60% от дължимите възнаграждения и осигуровки, а работодателите са задължени да осигурят останалите 40 процента.
В настоящия вариант на мярката има облекчения освен за фирмите от сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" и за тези от т.нар. "Случайни превози". Те нямат задължението след края на зимния туристически сезон да запазват заетостта на сезонните работници.
Компаниите, които са получавали средства по мярката и преди октомври, имат административни облекчения при подаването на документи. Вариантът за работодателите и самоосигуряващи се от секторите "Транспорт", "Хотелиерство и ресторантьорство" и "Туризъм", чиито приходи са намалели с не по-малко от 20 на сто за определен период е изплащане на компенсации в размер на 290 лв. месечно.
Мярката е по-популярна като 80/20, тъй като ако бъде комбинирана с 60/40 подкрепата за сектора може да достигне съотношението 80/20.
