В Закона за кредитните институции бяха въведени стандартите на новата Директива (ЕС) 2019/878, с която се втвърдяват надзорните механизми за капиталовите изисквания. Отстраняването на слабостите в регулаторната рамка и хармонизирането със секторните правила на Европейския съюз обхваща и разпоредби в Закона за пазарите на финансови инструменти, като ще трябва да бъдат коригирани и редица наредби на БНБ.
Централната банка ще прилага единен подход при налагане на допълнителни капиталови изисквания към банките в България, както и ще издава препоръки за допълнителен собствен капитал – когато прецени, че дадена банка трябва да поддържа по-висок размер на собствения капитал за покриване на загуби при стресови ситуации. Една от основните нови регулации е въвеждането на изискване за издаване на одобрение на финансов холдинг, на финансов холдинг със смесена дейност и на предприятие майка на група, в състава на която има банка или инвестиционен посредник.
БНБ ще осъществява пряко надзорни правомощия
спрямо финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Отпада обаче задължението й за одобрение на холдинги, чиято основна дейност е свързана с придобиване на дялови участия в дъщерни дружества. Както и на холдингите, които не участват при вземането на управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или дъщерните дружества.
Установен е механизъм за взимане на съвместни решения и за сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки на ЕС, упражняващи надзор на консолидирана, съответно – на индивидуална основа, върху дружества от групата.
Групите от трети държави, притежаващи активи в Европейския съюз в размер над 40 млрд. евро, трябва да създадат междинно предприятие майка в границите на общността – за да бъде улеснени надзорът върху групата и възможностите за евентуалното й преструктуриране. Междинното предприятие може да бъде банка с лиценз, инвестиционен посредник, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, на което БНБ е издала одобрение и е консолидиращ надзорен орган.
Доразвит е режимът за
налагане на допълнително капиталово изискване
към банките, като се прави подобрено разграничение между микро- и макропруденциалните мерки на разположение на БНБ. То ще се налага въз основа на надзорния преглед и оценка, с оценяване на всички рискове, включително идентифицираните при стрес тестове.
Допълнителното капиталово изискване трябва да бъде изпълнено с регулаторен капитал от най-добро качество, като централната банка – предвид спецификата на случая – може да изиска покритието да бъде с по-голям дял.
Препоръките за допълнителен собствен капитал на банка, който тя трябва да поддържа, ще изискват превишение над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и формираните капиталови буфери. Ако банката не успява да поддържа адекватно ниво на капитала – в съответствие с издадената от БНБ препоръка – може да последва задължаване за поддържане на по-висок размер на капитала чрез налагане на допълнително капиталово изискване вместо препоръка.
Надзорни мерки ще може да бъдат налагани и при
прекомерно нарастване на лихвения риск
за дадена банка.
БНБ получава правото да изиска незабавна замяна на банковите одитори, които не спазват изискванията на закона. В същото време отпада възможността за поставяне под специален надзор на проблемни банки, които не отговарят на условието за наличие на публичен интерес, който да оправдава нейното преструктуриране. На практика това означава, че за проблемните, но маловажни банки, директно ще бъде откривано производство по несъстоятелност или ликвидация.
С цел минимизиране на риска е разширен и кръгът на свързаните лица, към които банките имат експозиции. В него попадат вече и лицата, които управляват и представляват контролираните от банката дружества.
Възлагат се нови правомощия на БНБ и по-тясно сътрудничество с ДАНС в мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. При съмнения и повишен риск в тази насока, ще бъдат налагани подходящи надзорни мерки, като ще може да бъде преразгледана и пригодността на управляващите и представляващите лица. Нещо повече – при необходимост,
централната банка ще може да разпореди освобождаването им.
По отношение на кредитните институции, БНБ и Комисията по финансов надзор ще прилагат по-високи минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения.
С промените в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се хармонизират секторните правила по Директива (ЕС) 2019/879. Посоката е отново затягане на режима по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация. Целта е в случай на преструктуриране и непосредствено след него да остане способност за изпълняване на критичните функции, без да се излага на риск финансовата стабилност.
Основните измененията и допълненията са по отношение на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения като
инструменти за споделяне на загубите.
Минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения са определени като процентен дял от общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция на съответния субект.
Уредбата е диференцирана според вида на субекта, като са установени правомощия на органа за преструктуриране да прилага корекции при изчисляването на процентния дял, както и специфични изисквания спрямо конкретни групи субекти. Предвидени са и облекчени правила за институции след преструктуриране, като за определен срок бъдат освободени от прилагането на съответните мерки.
Постигането на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения ще става поетапно за различните финансови институции. Органът за преструктуриране ще определя междинни целеви нива за натрупване, които да бъдат постигнати в преходни периоди в рамките на крайния срок – 1 януари 2024 година. Предвидена е и възможност органът за преструктуриране да определя и по-дълъг преходен период, както и да променя планираните минимални изисквания за периоди, в които да бъдат достигнати.
Установяват се нови правомощия на органите за преструктуриране. Те ще могат да налагат
забрана на институция или дружество
да извършва разпределения над максималната сума за разпределяне, както и да предприемат мерки за отстраняване на нарушения. Въз основа на тях ще бъде извършвана съвместна оценка дали институцията е проблемна, или има вероятност да стане такава.
Финансовите институции ще трябва да включат и специална клауза във финансовите договори, по които са страни и които се регулират от правото на трета държава. Клаузата ще съдържа признанието на страните, че финансовият договор може да бъде предмет на ограничения при упражняване на правомощия на органите за преструктуриране за спиране или ограничаване на правата и задълженията.
Уредени са и последиците при констатация от органа за преструктуриране, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна, но липсват алтернативни мерки за предотвратяване неизпълнение на задълженията ѝ, а предприемането на действие по преструктуриране не е в обществен интерес. В този случай ще се прилага производство по несъстоятелност или ликвидация, а БНБ задължително ще отнема издадения банков лиценз.
