На днешния ден през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото българско взаимно училище с първи учител Теофит Рилски, сега Априловската гимназия.
Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърския метод на обучение. Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.
Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
Издръжката на училищата се поема от местното население.
На 1 март 1841 г. просветителят Атанас Иванов (1810-1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско училище.
В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.
Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.
Неофит Рилски (1793-1881 г.), монах, учител и художник, е една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.
Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година той създава първия български глобус.
Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835 г.), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835 г.), „Свещенний краткий катехизис“ (1835 г), „Краткое и ясное изложение… на гръцкия език“ (1835 г.), "Българска граматика" (1835 г.), „Краснописание“ (1837 г.).
Васил Априлов (1789-1847 г.) е български предприемач и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841 г.), „Допълнение към „Денницата“ (1842 г.), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847 г.). Васил Априлов решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език, да бъде основа на светското образование в България.
Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.
