Три съседни на България държави успешно пласираха еврооблигации на международните пазари в последните няколко дни. Става дума за Хърватия, Сърбия и Северна Македония. Финансовите власти и в трите страни отчитат висок интерес и добри условия по книжата им. Общо Загреб, Белград и Скопие са събрали финансиране в размер на 3.7 млрд. евро.
Най-голям дял в тази сума има Хърватия, която емитира нов дълг в размер на 2 млрд. евро чрез две емисии еврооблигации. Сделката бе приключена на 25 февруари. Едната емисия с обем 1 млрд. евро е 12-годишна при годишен лихвен процент от 1.125% и 1.257% доходност. Втората емисия е с 20-годишен матуритет при 1.750% лихвен процент и доходност от 1.788 процента. Според официалната информация търсенето е надхвърлило 3,2 пъти номиналния размер на двете емисии, а със събраните средства ще се рефинансират предишни задължения и ще финансират бюджетни разходи.
Ден по-рано – на 24 февруари Сърбия емитира 12-годишни еврооблигации на стойност 1 млрд. евро. Емисията е с доходност от 1.920% и има най-дългия матуритет от всички облигации, които Сърбия е пласирала на международните пазари досега. Финансовото министерство в Белград казва, че събраните средства ще бъдат използвани за погасяване на дълга и за финансиране на мерки за растеж на икономиката.
Най-скорошна, но и най-скромна е емисията на Северна Македония. Новоемитираният на 4 март дълг е в размер на 700 млн. евро. Еврооблигациите са с доходност от 1.625%, а властите в Скопие се хвалят, че това са най-добрите условия, постигани от страната на международните пазари. Подобно на Хърватия и Сърбия, Македония също ще ползва набраните средства за рефинансиране на стари задължения и и за подпомагане на бюджетните разходи.
На този фон България има друга тактика. Отиващото си българско правителство разчита на аукциони на вътрешния пазар – малки по обем, но няколко на брой. Очаква се към 8 март страната ни да е емитирала нов дълг в размер на 700 млн. лева, които се ползват основно за погашения по стари задължения. Тази тактика вероятно е съобразена с предстоящите избори. Традиционно обществото ни не гледа с добро око на трупането на външен дълг, дори и при добри условия. Отделно сегашните управляващи вероятно не искат и да наливат вода в мелницата на своите опоненти, които моментално биха ги упрекнали, че задлъжняват младите поколения.
