При положителен сценарий, през лятото, ако България е чувствително напреднала с ваксинацията и това ни позволи да посрещнем есента без притеснения от ново затваряне на икономиката, можем да очакваме растежът на БВП да е около три процента за тази година, прогнозира старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
При този сценарий, икономиката ни би трябвало от есента да започне да наваксва с добри темпове изгубеното с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП да достигне 4-5%, смята експертът.
Лошият сценарий би бил, ако се окаже, че през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки – заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините. Ако има ново затваряне през есента, било то и частично, това ще продължи да притиска потенциала на икономиката ни.
Според икономиста от кризата няма печеливши.
"Не мисля, че има печеливш, дори и в дигиталната сфера най-вероятно ръстовете биха били по-големи. Може би има някои специфични сектори в производството на лекарства, маски, големите магазини, предлагащи изделия за домашни ремонти, които са печеливши. По-скоро всички са губещи", казва Петър Ганев пред БТА.
Икономистът предупреди, че ако сами не раздуем бюджета и не отворим голяма дупка, нямаме основания за дългосрочно притеснение и бързо ще можем да се върнем към една нормална бюджетна рамка.
"Взет е голям дълг, който да покрие дефицита през миналата и тази година, но на фона на ниските нива на задлъжнялост на държавата, страната отново ще остане с нисък дълг към момента и към края на тази година. Затова аргументът кой ще плати цената на кризата не е силен от гледна точка на държавните финанси, а по-скоро е силен от гледна точка на това кой е най-тежко ударен от нея, кой е изгубил работа и на кой му е фалирала компанията. Държавата е в добра форма като бюджет", казва Ганев.
Той посочва, че от макроикономическа гледна точка най-ефективните мерки на правителството са банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и 60/40 заради намаляването на потока към бюрата по труда.
Въпреки това по мярката 60/40 в момента държавните компании са най-големите получатели – от енергетиката, сектора "Пощи".
