На днешния ден през 1897 г. у нас е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.
Това е време на въодушевление и подем и правителствата на България вземат различни мерки, за да осигурят закрилата и развитието на икономиката и на предприемачеството у нас. Протекционизмът е водещ в българската икономическа политика и при всички правителства от този период. Целта била с този Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници да се подкрепи производството и търговията с български дрехи и обувки. За неспазване на закона били предвидени и наказания за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лева. Санкция от 100 до 1000 лв. и затвор от един до шест месеца очаквала всеки фабрикант или търговец, който продава вносни материали за облекло и обувки, вместо такива от българско производство.
Когато се приема Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща през 1897 г. управлява правителство начело с Константин Стоилов (19 май 1894 – 13 януари 1899 г.).
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 г. Стоилов се включва в така наречената "Обединена опозиция“, която разчита на княз Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894 г., когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на коалициенен кабинет от либерали, съединисти и бивши консерватори. С част от тези фракции през юни Стоилов създава Народната партия заедно с печатния ѝ орган – вестник "Мир". Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто народняшко правителство като премиер и министър на вътрешните работи.
Тази партия обединявала голяма част от консерваторите от Северна и Южна България. Същевременно получава силната поддръжка на най-богатите търговско-банкерски кръгове в страната – Гешови, Губиделникови, Бурови, Яблански и други.
Законът за задължителното носене на местни дрехи и обувки се внася от Иван Евстратиев Гешов и се приема от ІХ Народно събрание. Това е период, в който върви процесът на първоначалното натрупване на капитала и България се насочва по пътя на капиталистическо развитие. Най-голям дял в индустриалното производство по това време заемат хранителната и текстилната промишленост.
Правителството на Константин Стоилов внася в парламента и други закони в подкрепа на икономиката. Например, Законът за насърчаване на местната промишленост от декември 1894 г. оказва положително въздействие върху темповете на индустриализация и утвърждаване на политиката на протекционизъм в стопанския живот на страната.
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на земеделските каси (1895 г.) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894 година. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 г. Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Народното събрание е разпуснато на 5 март 1899 г., след като през декември 1898 година отказва да одобри правителствения проект за закупуване на Източната железница. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.
И в следващите години държавната икономическа политика следва прокараната от Стамболов и Стоилов линия на активна защита и насърчаване на търговско-индустриалните интереси на страната. В резултат на това редица български стоки, като тютюн, розово масло и други, преодоляват тесните граници на балканския пазар и излязизат на широкия друм на европейската търговия.
