Ситуацията около коронавируса определено се влошава. А с наближаването на деня на вота – 4 април, все по-често се питаме как затягането на мерките и очертаващия се локдаун ще се отрази на изборния процес. Във вторник (16 март) стана ясно, че до края на седмицата най-вероятно ще бъдат затворени отново мoлoвe, рecтoрaнти, училищa, дeтcки грaдини, фитнecи, ще бъдат отменени всякакви културни мeрoприятия в Coфия и Coфия-oблacт. Вероятно и в други градове. Това, ако не е локдаун, здраве му кажи.
Следва въпросът "Ще запише ли ГЕРБ служебна победа на изборите?" Паническите атаки заради страха от заразяване сред хората изглежда зачестяват с темповете, с които COVID-19 поваля жертвите си. Старателно изнасяната всеки ден статистика за броя на заразените, починалите, липсата на легла в болниците и отпадането на персонала в здравните заведения щедро подхранва кошмарите на хората. И прави пътят до заразата съвсем кратък (ако се вярва на редица твърдения, че коронавирусът обича страха, студа и депресията).
Не може да се отрече, че този страх умело се манипулира от управляващите със статистики, пресконференции и драматични репортажи по телевизиите. Отделно, негласната търговска война между производителите на ваксини доведе дотам, че пак го отнесохме ние, обикновените граждани. Тъкмо бавно формиращият се ентусиазъм за ваксиниране нареди българите на опашки пред пунктовете за ваксинация, и хоп! – ето ти ново двайсе: едните ваксини свършиха, а "другата" е спряна до второ нареждане от Брюксел.
Огромната вина за това е на управляващите. Никой не обясни като хората, например, защо правителството поръча големи количества "АстраЗенека"? И още преди да се разрази бурята с черния ПР срещу компанията производител, се появиха съмненията за лобистки интереси в избора на тази ваксина. Логично, защото майката на евродепутата от ГЕРБ Ева Майдел управлява българския филиал на компанията.
Впоследствие правителството, начело с вечния оптимист на чужд гръб Бойко Борисов, се оплете като пиле в кълчища с хвалбите за напредъка във ваксинирането. И за втори път в историята на премиерството си – след дебатите за т. нар.мобилен пакет – той се опита да прехвърли вината върху Европейската комисия и ЕС, които уж не спазили договорените квоти.
В същото време той запази бордяческия си тон, налагайки волята си над експерти и лекари, които предупреждаваха за бум на заболяванията след вдигането на мерките на 1 март. "Нашата програма, нашата тактика, нашите лекари и инспектори от РЗИ вършат огромна работа при осигурения нормален живот за хората в България", обяви премиерът в началото на седмицата. Когато броят на заразените скочи над 4000 души, а на починалите от COVID надхвърли 180.
За никого вече не е тайна, че не НОЩ, а премиерът командва кога да се затегнат или отпуснат мерките в "осигурения нормален живот за хората в България". Не е тайна и другото – че зад волята му не се крие експертен потенциал, а най-прагматични сметки – прости и очевидни.
Държавната администрация (която е на хранилката на ГЕРБ) и полицията (която държи ножа и хляба както сочи народната мъдрост) бяха ваксинирани. Останалите служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности – също. Те няма от какво да се страхуват и на 4 април ще се наредят пред изборните урни.
Не такова бъдеще се очертава за останалите и особено тези на възраст над 65 г., за които не е тайна, че представляват голяма част от електората на БСП. Те тъкмо почнаха да заформят опашки по зелените коридори и ваксините свършиха. И очевидно ще се изправят пред следната дилема – дали да докажат вярата си в идеите на столетницата, явявайки се пред урните, или да си останат вкъщи. А карантината и страхът от вируса ще парализират всички останали.
Подобен развой – обмислен или не, няма значение – ще доведе до добри резултати на ГЕРБ на предстоящите избори. Цветан Цветанов вече не е важен предизборен фактор за партията, но ваксината ще се окаже също толкова силно консолидираща. И твърдият електорат ще се яви пред урните. Логично е тогава да се стигне до това, което в някои спортове наричат служебна победа.
В спорта обаче има ситуации, в които в името на самата игра, и за да не се стигне до служебна победа, мачът се играе. Това, както е известно, се нарича феърплей. Какъвто в политиката определено липсва…
