Колкото и вяла, дори на моменти скучна да е предизборната кампания, все пак някакви послания стигат до електората. Ето например ГЕРБ и в частност лидерът им Бойко Борисов с голяма доза увереност обещават присъединяване на страната ни към еврозоната в следващите 2-3 години. Дали ще е 2023 г. или 2024 г. не е от голямо значение. А разминаването в датите може да бъде отдадено именно на кампанията. Защото, както самият Борисов неведнъж е казвал, побългарявайки крилата фраза на Ото фон Бисмарк: "най-много се лъже след лов и преди избори".
Само по себе си въвеждането на еврото е тема, заслужаваща особено внимание и извън контекста на предстоящия вот. Но увереността, с която датата 1 януари 2024 г. се натрапва в публичното пространство, включително и чрез предизборната програма на ГЕРБ, поражда допълнителни въпроси. Например,
дали тази дата не е предварително уговорена
между българските власти и европейските ни партньори в лицето на ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия.
Още по-интригуващ е въпросът дали страната ни е заслужила мястото си в "клуба на богатите", въпреки че от години не показва подобрение в индексите за корупция, свобода на медиите, върховенство на закона и остава най-бедната държава-членка на Европейския съюз. Условия, които вървят редом с официалните икономически критерии за влизане в еврозоната – ниво на дефицит, на дълг и на инфлация.
България има всички шансове да изпълни формалните изисквания, но шансовете за намаляване на корупцията, за подобряване на медийната свобода и за реформа на правосъдието, изглеждат съвсем нищожни.
Ще е повече от шокиращо, ако в тези сфери бъде отбелязан значителен напредък в рамките на следващите три години при положение, че за почти 15 години в ЕС те винаги са стояли на масата при обсъждане на критериите, които трябва да покрие България.
Възможният компромис
За да се сбъднат очакванията на Борисов и компания, ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия ще трябва да направят огромен компромис, "пускайки" страната ни в еврозоната. Компромис, съизмерим с вече направения през 2007 г., когато страната ни влезе в европейското семейство напълно неподготвена. Тоест, перспективата за компромисно политическо решение отново е налице, което пък за пореден път ще докаже, че в тази игра май няма невъзможни неща.
Ползите от членството
На хартия членството в еврозоната може да има значителни ползи за икономиката. ЕЦБ например казва, че страната ни ще поеме сериозен приток на чужди капитали. Банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата ще е много по-изгодно, което ще доведе до икономически растеж и вероятно до подобряване на жизнения стандарт. Има обаче
едно голямо "но"!
И то е, че трябва да изиграем правилно картите си, а както е известно, те са в ръцете на политиците.
В свой доклад от началото на годината Франкфурт изрично уточнява, че ако тези тенденции не бъдат съпроводени от правилни политики, притокът на чужди капитали под формата на заеми би се превърнал в кредитен балон. При подобно развитие на нещата чуждестранните инвеститори ще избягат по-бързо, отколкото са дошли.
Кой би имал изгода?
Отговорът е почти еднозначен. Без адекватно правораздаване печеливши отново ще бъдат единствено корумпираните върхове на властта и олигархичните кръгове, които ги обгрижват.
Така че тук е мястото да се поставят ясно въпросите:
Бърза ли се с влизането в зоната на единната валута? И прави ли някой тънки сметки, че членството във валутния блок води със себе си приток на ресурс, който ще отиде в нечии джобове, вместо да се влее в икономиката?!
Ползата
от въвеждане на еврото бе описана най-добре преди време от германското икономическо издание "Виртшафтсвохе": "Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е съвсем рационално. Те са си направили сметката, че още дълго време ще са сред печелившите, а не сред плащащите в рамките на преразпределителната машина на ЕС. Обратното е при Швеция, Полша и Чехия".
Ето защо присъединяването към еврозоната е важно, но само ако се случи по правилния начин – когато сме си свършили работата, а не благодарение на компромис от Брюксел и Франкфурт. Засега изглежда, че те са склонни да си затворят очите пред властовите дефицити в най-бедната и корумпирана европейска държава.
И ако Европа отново направи компромис, той не би бил в услуга нито на българите, нито на общността. Нещо повече, той може да угаси и последните искрици надежда на милиони българи, че европейското семейство е гарант за върховенството на закона в България.
