На днешния ден през 1957 г. с подписването на Римския договор от Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург е създадена Европейската икономическа общност.
Договорите от Рим всъщност са два. Подписани са на 25 март 1957 г. в Рим, от тези шест държави. Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория – Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано – април 1951-а. ЕОВС е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.
Именно успешното развитие на Европейската общност за въглища и стомана създава база за по-нататъшно развитие на многостранната интеграция. През 1955 г. е съставена комисия от правителствени представители под председателството на белгийския външен министър Пол-Анри Спаак. Тя е упълномощена да изготви доклад за понататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера.
Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове да наложи своите виждания за създаване на свободна търговска зона.
„Комисията Спаак“
постига съгласие и договорите за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от шестте страни членки на ЕОВС.
Договорите от Рим влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. Оттогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договорът за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.
Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (ЕИО), изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия (Евратом).
Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция относно общите за трите общности Европейски съд и Европейски парламент.
Договорът за създаване на Европейската икономическа общност съдържа 314 текста. Документът предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.
Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.
Договорите от Рим поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.
Създават се напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.
Европейската икономическа общност
(ЕИО, на английски: European Economic Community EEC), има за цел икономическа интеграция, включително създаване на общ пазар междy шестте основополагащи страни членки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. Организацията е известна също като Common Market в англоговорещия свят, а понякога и като European Community (на български: Европейска общност), дори още преди да е официално преименувана като такава през 1993 година.
След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. Европейската икономическа общност се преименува на Европейска общност (ЕО), за да покаже, че организацията обхваща по-широк кръг от политики, основаващи се на принципа на наднационалността.
С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз стана правоприемник на Европейската общност.
