Ако служебният икономически министър Кирил Петков си е мислил, че с едни мощен замах ще успее да разчисти наследството, трупано с години в Българската банка за развитие, може би е бил прекален оптимист. Неслучайно само една от обявените от министъра реформи за повече прозрачност в ББР се е случила на практика – отпускането на кредити с таван от 5 млн. лева.
Петков играе "ва банк" срещу мениджърите в ББР, но те също се оказаха костелив орех. Затова напористият министър реши да печели общественото мнение като обнародва всяка информация за неразбориите в банката, до която успее да достигне.
Точно публичността на скандалите между принципала и мениджмънта на банката доведоха и до целева надзорна проверка от страна на БНБ. "БНБ няма преки законови правомощия по отношение на одитните комитети в банките. Създадената ситуация на публичен конфликт между ръководството и акционера е безпрецедентна в досегашната надзорна практика на БНБ. По тази причина на 2 юни 2021 г. БНБ започва целева надзорна проверка в ББР", се посочва в отговор на Централната банка по запитване на "БАНКЕРЪ".
Бламиран почти отвсякъде
Още с встъпването си в длъжност като икономически министър и съответно принципал на ББР, Петков инициира промени в надзорния съвет на банката. До момента обаче те не са одобрени от БНБ и не са вписани в Търговския регистър. Ситуацията стана дори по-заплетена – след силовото отстраняване на членовете Митко Симеонов и Велина Бурска, Надзорният съвет на банката практически е блокиран. Реален срок за разблокирането му все още не се очертава, защото в процеса са въвлечени няколко институции и въобще не е ясно коя колко мотивирано ще действа в случая.
Защитният вал на управителния съвет на ББР също се оказа труден за пробиване. Затова на 1 юни икономическият министър свика извънреден брифинг, на който публично обвини оперативното ръководство в липсата на прозрачност. Кирил Петков заяви, че УС на ББР е отказал да предостави информация за кредитните досиета на новия състав на одитния комитет на банката. Той каза, че отказът е бил формулиран с думите "информацията за кредитния одит е готова, но няма да ви я дадем". Той описа този отказ като нарушение на Закона за независимия одит и обяви, че ще сезира БНБ за нарушението.
Задочните отговори
От ББР моментално пуснаха позиция до медиите, в която опровергаха твърденията на принципала на банката и заявиха, че Управителният съвет е предоставил подробна финансова информация на членовете на новия Одитен комитет.
Съответно от банката информираха, че също са направили запитване за правата на достъп на Одитния комитет във връзка с предоставянето на информация за кредитни експозиции на банковата група, представляваща банкова и търговска тайна, до Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори и Българска народна банка.
Ден по-рано в свой анализ от банката подчертаха, че от 2009 г. насам Групата на ББР е подкрепила 18 500 български компании. От тях на 6500 малки и средни фирми са отпуснати над 2.6 млрд. лв. кредитиране или друга форма на финансова подкрепа. Между 2009-2020 година банката е реализирала печалба в размер на 229 млн. лв. след плащане на данъци, като около 30% от тях (68.7 милиона) са се върнали обратно в бюджета под формата на дивидент.
"От периода на създаването й като Насърчителна банка през 1999 г. до днес, българската държава е повишавала капитала на банката три пъти с конкретна цел:
– през 2008 г. – с 500 млн. лв., като мярка на правителството на Сергей Станишев за справяне с последиците от световната икономическа криза;
– два пъти през 2020 г. – със 700 млн. лв., като мярка на правителството на Бойко Борисов за създаване на гаранционни програми за подкрепа на физически и юридически лица, пострадали от COVID-19, и със 140 млн. лв. за закупуване на емисия акции от ПИБ, като необходимо условие пред България, за да се присъедини към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз".
Отчетът за добрите резултати на ББР през годините обаче дойде едва
след поредната хвърлена от Кирил Петков бомба
в общественото пространство. На база информация от Търговския регистър Петков оповести, че две фирми от големите кредитополучатели на ББР са получили и по-ниски лихви спрямо предишни кредити от други банки. Като пример икономическият министър посочи, че свързната с Делян Пеевски "Техномаркет" е получила кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7 процента. При фирмата "Транспект" виждаме вместо 9% от предишен техен кредит – лихвен процент от 4 на сто. Разбра се също, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката, както и че една част от големите кредитополучатели на ББР преди това са били кредитирани от фалиралата КТБ.
Когато говорим
за отпора, който среща Петков,
може би е редно да се припомни също, че нито една от осемте фирми – топ клиенти на банката, с кредити на обща стойност почти 1 млрд. лв., които министърът освети, не пожела да се срещне очи в очи с него. Някои от тях писмено отговориха на поканата на Петков, като той изтъкна, че положителното е, че за шест от фирмите се знае, че обслужват кредитите си.
С кредити за над 140 млн. лв. са финансирани дружествата "Слънчев ден" (по онова време на Георги Гергов), "Благоевград БТ", подопечна на Пеевски и "Роудуей кънстракшън", свързана с Румен Гайтански-Вълка. В следващата група са компаниите със заеми за над 115 млн. лева. Това са "Маркет инвестмънт" и "Интернешънъл инвестмънтс". В третата група – със заеми от по над 60 млн. лв. – са "Параходство БМФ", "Транспект" и "Инса Ойл".
Икономическият министър неведнъж каза, че някои фирми са пряко или косвено свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов. "БАНКЕРЪ" подробно описа тези връзки подробно още преди десетина дни (виж ТУК).
За непредубедените наблюдатели отсега е ясно, че битката между Кирил Петков и статуквото в ББР далеч не е приключила и оттук насетне само ще се нажежава.
Ако ползваме футболната терминология, мачът е на полувремето, а резултатът е равен. Петков обаче категорично печели публиката на своя страна. За кого работи времето все още е трудно да се каже. От една страна мандатът на Кирил Петков в служебното правителство изтича като пясъчен часовник, но от друга – само бъдещето ще покаже дали той отново няма да заеме креслото на икономически министър, ако след вота на 11 юли новия парламент успее да състави редовно правителство…
