Поради неотшумяващата икономическата несигурност продължава с пълна сила и трупането на спестявания в банките от страна на гражданите и бизнеса.
Според данните на БНБ, публикувани на 23 юни, депозитите на неправителствения сектор са 96.371 млрд. лв., като годишното им увеличение е 11.7% Бизнес влоговете са 29.331 млрд. лв., като в сравнение със същия месец на 2020 г. те се увеличават с 12.5 на сто. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 6.9% на годишна база през май 2021 година при 6.9% годишно понижение през април и в края на месеца достигат 3.574 млрд. лева. Очаквано, най-голям дял имат депозитите на домакинствата, които достигат 63.466 млрд. лв. в края на май и се увеличават с 11.6% спрямо същия месец на 2020 година.
Депозитният натиск вече се превръща в дефект и за самите банки. Банките преливат от ликвидност, а натрупването на още средства под формата на депозити оказва допълнителен натиск върху тях, тъй като те нямат толкова много добри проекти, които да финансират с наличния свободен ресурс. Това принуждава кредитните институции да държат все по-голяма част от парите в БНБ и да търпят загуби, тъй като лихвата по свръхрезервите е отрицателна – минус 0.7 процента.
В резултат някои измежду най-големите банки, опериращи на българския пазар, закриват срочните депозити с изтичащ падеж, а другите се преоформят в разплащателни сметки.
"Няма голямо търсене на кредити заради потисната икономиката, заради кризата, заради печатането на пари и голямата ликвидност в световен мащаб. Няма и много хубави проекти. За да стимулират потреблението централните банки слагат отрицателни лихви, т.е. една голяма банка трябва да даде на БНБ 0.7% върху излишните пари, които има като депозит. Част от това се прехвърля първо върху корпоративни клиенти, а след това и върху физически лица с по-добро състояние". Така ексбанкерът Левон Хампарцумян обясни този ход на банковите институции.
