КАРЕ
На 16 септември 2020 г. в реч за състоянието на Европейския съюз, в рамките на Стратегията за саниране, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лансира инициативата „Нов европейски Баухаус“ .
да припомним – освен училище и школа, Баухаус е идейно течение. В Манифеста "Баухаус", лансиран през 1909 г., неговият автор – германският архитект Валтер Гропиус прокламира „повторното обединение на всички художествено творчески дисциплини – скулптура, живопис, приложни изкуства и занаяти – в едно ново архитектурно изкуство“.
Целта на Новия европейски Баухаус, обявен от Урсула фон дер Лайен, е да бъде инкубатор за иновации и творчество; да стимулира устойчивото проектиране в Европа и извън нея с изискване то да е привлекателно и достъпно за гражданите.
Новият европейски Баухаус е интердисциплинарен проект, който ще създаде пространства за експериментиране, в които чрез изкуството, културата, науката и технологиите могат да се създават, изпробват и демонстрират нови екологосъобразни и цифрови решения, спомагащи за развитието на нови водещи пазари. Замислен като инициатива „отдолу нагоре“ и ще бъде съобразен с местните потребности.
За да се оформи концепцията на инициативата, на 15 и 16 юни Министерството на културата организира двудневна конференция под надслов „Новият европейски Баухаус – възможностите за действия на национално ниво“. В конференцията участваха представители на централната администрация и местната власт, на неправителствения сектор, творци и интелектуалци, музеи, галерии и читалища, представители на европейски организации.
Бяха представени различни творчески инициативи като КвАРТал (арт пространството в карето между столичните булевардите "Мария Луиза", "Сливница", "Васил Левски" и "Дондуков"), проекта "Бузлуджа" и други. За да представим по-важните резултати от конференцията, разговаряме със заместник-министъра на културата Весела Кондакова.
Госпожо Кондакова, с какво инициативата „Новият европейски Баухаус“ ще помогне на творците?
Тя ще ни реши проблема с един много голям дефицит, който ние, работещите в сектор „Култура“, изпитваме през всичките години, откакто сме членове на Европейския съюз. Има недоразбиране какви са функциите на културния сектор. Това е причината културни организации и актьори да не са припознати като допустими кандидати по различни европейски програми за финансиране.
Бихте ли дали пример?
Смята се, че ако една културна организация има сграда, нуждаеща се от ремонт, то тя трябва да се обърне към Министерството на културата. А всъщност трябва да кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството или пред Министерството на околната среда и водите. По същия начин, ако имаме интердисциплинарен проект – и в сферата на културата, и на образованието, то той трябва да има шансове за подкрепа от страна на Министерството на образованието. А при нас сякаш има ясни граници – дотук е културната организация, а натам вече е образованието.
Културните организации цели два пълни програмни периода оставаха встрани от възможностите да получат финансиране за реализацията на идеите си. Тяхното присъствие съвсем слабо бе заложено в икономиката и в образованието и отсъстваше напълно от политиките за социалните грижи и селските райони. А инициативата „Нов европейски Баухаус“ дава шанс културата да започне да се възприема като свързващата спойка, която овластява другите политики да постигнат своите ефективни цели.
Например в квартали, които се обезлюдяват, може да се даде шанс на културните организации да ги съживят, като разгърнат дейността си около културното им наследство. Такива проекти съществуват, но досега те много трудно си намираха финансиране. Надяваме се това да стане много по-лесно с инициативата „Нов европейски Баухаус“, с която не на последно място за първи път ще се въведе критерият „Красота“ при проектното финансиране.
Какво да очакваме от този критерий?
Личното ми очакване е да заживеем в нов тип архитектура, защото трябва да си признаем, че средата в България ни дължи много. Тя не е много артистична и казвам това, без да обвинявам никого. Надявам се, че с „Новия европейски Баухаус“ тя ще се подобри и то сериозно. В крайна сметка трябва да се включат малко повече урбанисти и архитекти, които работят добре. На конференцията бяха представени вече съществуващи проекти, от които се видя, че има такива архитекти и те вече подобряват средата. Ние се стремим към един нов тип архитектура, която осигурява достъп до образование, култура, дигитална свързаност и всичко това, пазейки екологичното равновесие, с особен акцент при използването на културното наследство.
Казвате, че вече има такива проекти. А в момента има ли програма, по която те да могат да получат финансиране?
Има такива възможности по изследователската програма „Хоризонт Европа“, която предлага много широка палитра за експерименти в частта й, свързана с науката и другите сектори.
А в бъдеще къде ще могат да кандидатстват?
Вероятно в Национален фонд "Култура" ще има такава програма, при която ще се оценяват усилията, насочени към подобряване на средата, към работа с общността. Целта ще е подобряване качеството на живот, а не толкова конкретни артистични действия.
Кога фондът ще започне да финансира подобни проекти?
В момента сме в период на подготовка на бюджета за следващата година и ние в наследство на следващия кабинет можем да оставим заявка – програмен документ, какъвто ни препоръчаха от Сдружение на общините. Тя ще е за създаване на Национална програма за изпълнение на Новия европейски Баухаус, който да бъде остойностен. Имаме договореност с Министерството на образованието и науката, очакваме Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се присъедини към нас и така – трите министерства, в партньорство със Сдружението на общините, ще разпишем Националната програма за Новия европейски Баухаус.
И тези ли пари ще бъдат предназначени само за големи и фундаментални по своето призвание творчески организации?
Категорично не. Надяваме се, че с тази програма те по-лесно ще си намират финансиране. Малките организации се държат по-стратегически, отколкото властовите институции като Министерството на културата. Причината е, че ние имаме годишен бюджет и работим в неговите рамки. А трябва да мислим най-малко за десет години напред. А големите цели трябва да се поставят за по 30 години напред. Проблемът е, че при липсваща стратегия за културата един от основните въпроси е какво държавата цели чрез културните политики. Тя ги финансира, но какво цели? Какво постига с тях? Дали ще ползва културата като социален инструмент за обезлюдяващите градове или като образователен инструмент сред младите хора, или като някаква подкрепа за по-възрастните? Какво иска държавата от културата, която толкова щедро финансира.
Веднага ще се намерят стотици хиляди гласове, които ще ви опровергаят.
Пари за култура има, независимо какви са коментарите. Въпросът е как се управляват и къде искаме да стигнем с тази култура.
Говорите за стратегическо мислене. Горе-долу за какъв период от време даден проект ще получава финансиране по "Новия европейски Баухаус"?
Досега финансистите винаги казваха, че имаме проблем заради Валутния борд и не можем да предоставяме финансиране за повече от една година. Надявам се да се намери изход от тази ситуация. Не е сериозно да се търси устойчивост от нов тип, а да даваме финансиране само за няколко месеца. Стратегическото мислене много ни липсва, но се надявам с "Новия европейски Баухаус" да започнем да мислим в 3-годишни, 5-годишни и 10-годишни граници.
