Половин дузина временни комисии ще се занимават с изчегъртване. Съзиданието ще почака, за да започне на чисто. По този начин накратко може да се обобщи парламентарният дневен ред, показа анкета на „БАНКЕРЪ”. Актуализацията на трите бюджета – държавния, на НОИ и на НЗОК ще почакат. Търпение ще трябва да има и за прохождането на разговорите и дебатите около бюджета за следващата година.
В този контекст попитахме представители на различни парламентарни групи какво чакат, та не излъчват основните постоянни комисии към парламента – финансово-бюджетната, икономическата и социалната.
„За да създадем тези наистина важни комисии, първо трябва да гласуваме правилника за дейността на Народното събрание. Очаквам това да стане в първите дни на август. Едва тогава ще стане ясни какви комисии и с какъв предмет на дейност ще бъдат създадени”. Това каза специално за "БАНКЕРЪ" Любомир Каримански, финансовият ас на „Има такъв народ”.
Той поясни, че към момента не е ясно дали познатите ни от предишни парламенти комисии ще останат непокътнати и припомни, че има предложение за създаване на
комисия по дигитализацията и електронното управление.
Ако това стане, вероятно ще претърпят промени обхватите на някои от другите комисии.
„Първо трябва да се очертае какви министерства ще има в новото правителство. Принципът е такъв: на всяко министерство – комисия”, заяви Мартин Димитров от „Демократична България”. Той също смята, че без одобрен Правилник за дейността на парламента постоянни комисии няма как да бъдат обсъждани. Иначе в "Демократична България" вече имали идеи за техни кандидати, но било твърде рано да се обявяват.
Човекът „Бюджетна комисия” Йордан Цонев от ДПС е на мнение, че ключовите парламентарни комисии ще се одобрят, след като стане ясно ще има ли кабинет или не. Цонев, който е в „постоянния състав” на бюджетните комисии от 1997 г. насам, изтъква, че бъдещето на парламента е определящо за съставяне на тези органи. Той отказа да говори за персоналния състав, който ДПС може да предложи.
Според прогнозите, до средата на август такава ще е "картинката": временните комисии пълни и работещи, постоянните … както и когато дойде.
Освен за отлежаващите бюджети, парламентът трябва да се активизира и по друга много важна причина: длъжен е да избере ръководни кадри в редица институции и регулаторни ведомства, чиито днешни шефове са с отдавна изтекли мандати.
В тази хипотеза е и част от ръководството на БНБ, начело с управителя Димитър Радев, чийто мандат изтече на 15 юли. В най-скоро време компания ще му правят подуправителят и ръководител на управление „Банково” Нина Стоянова – нейният мандат изтича на 29 юли, и подуправителя и шеф на управление „Емисионно” Калин Христов, който би трябвало да е на този пост до 24 октомври.
Мандатите на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Инспектората към Висшия съдебен съвет изтекоха преди повече от година, но хората там продължават да си стоят по местата. КЗЛД се прочу с неадекватното си поведение и реакции, когато изтекоха личните данни на милиони българи от Националната агенция по приходите, а пък настоящият състав на Инспектората към ВСС ще остане в историята с това, че
главният инспектор отказа да предаде резултатите
от проверката по "ЦУМ гейт".
Друг е въпросът за урбулешкото назначаване на строго определени кандидати. В консолидираните демокрации съществуват някои процедурни стандарти, които повишават прозрачността, публичността и гражданското участие при избора на подобни органи.
Първо – номинирането. Според българското законодателство в момента това е прерогатив единствено на народните представители и парламентарните групи, което
изключително стеснява достъпа
още в извънпарламентарната фаза на процедурата.
Експерти от гражданския сектор, академичната и професионалната общност трябва да бъдат припознати от партия, а, когато става въпрос за магистрати, това дори е опасно. Би могло да се предвиди възможност всеки, който желае и отговаря на условията, да може да се самономинира за дадена позиция. Което донякъде ще разреши и проблема с конкурентността, защото практиката сега е партиите да предлагат толкова кандидати, колкото са договорили по квота.
Друг задължителен елемент е подаването на писмена концепция за управление на сектора от кандидатите, която да е публична достатъчно дълго, за да може заинтересованите страни да се запознаят с вижданията на кандидата. Днес в много малко закони са заложени изисквания за писмена концепция, а тя би могла да стане основата за професионална дискусия в Народното събрание за сектора, необходимостта от промени и др. Но на тези „дреболии” не се обръща внимание. Получава се така, че процедурата за назначаване в кол-център е по-сложна, отколкото за член на парламентарна комисия…
