Промените в климата ще оказват все по-голямо влияние върху хранителния баланс в света. А проблемите с изхранването, които и днес са с тревожни размери, ще се задълбочават, предсказват експерти и анализатори. Плодородните земи ще намаляват, ще се свиват и добивите от хранителни продукти.
В тази връзка все по-важни стават задружните мерки на всички правителства, за да не се допусне задълбочаване на проблемите с производството на храна. От години вече се дискутира и това, че се изхвърлят големи количества суровини и продукти в развитите страни, докато в бедните държави хората трябва да преживяват с все по-малки дажби.
В България се разработва и предстои да се приеме Национална програма за превенция и намаляване на загубите на храни с хоризонт 2021 – 2026 година. Тя има за цел да подкрепи една дългосрочна политика, свързана с проблемите за разхищението им. Това е казал заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев пред колегите си в световен форум, посветена на намаляването на загубата и разхищението на храни. В него участват представители на правителствени и неправителствени организации от целия свят, включително еврокомисарите по земеделие, здравеопазване и безопасност на храните, икономика на селските райони и земеделие, генералният директор на ООН по прехрана и земеделие и други.
Проблемът за предотвратяване и намаляване на загубата и разхищението на храна трябва да е важна част от политиката на всички страни. „Тези проблеми имат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и потенциално допринася за недохранването“, е подчертал заместник-министър Събев. Данните от години показват, че значителни загуби от нея се генерират в световен мащаб. В тази връзка се подчертава необходимостта от прилагането на интегриран подход при разработването на политики, като се предприемат действия на всички нива – глобално, регионално, национално и местно.
