Почти две години след като Марио Драги предаде кормилото на Европейската централна банка на наследничката си Кристин Лагард и напусна Франкфурт, той все още продължава да оказва влияние върху инфлацията в еврозоната в качеството си на италиански премиер, смята главният икономист на "Комерцбанк" – Йорг Кремер.
"Ако беше прокарал спешно налагащите се реформи и беше вдигнал на крака икономически страната си, ЕЦБ нямаше да е под натиск да помага на Италия", пише в анализ, публикуван на 13 септември, германският банкер.
Кремер твърди, че успехът на икономическото реформиране на Ботуша изглежда "спорен" и страната вероятно ще остане зависима от свръхниските кредитни разходи. Което ще принуди ЕЦБ да продължи да поддържа щедра парична политика с риск по-агресивната инфлация да се превърне в дългосрочен фактор. По този начин "действията на Драги все още влияят на инфлацията", заключава германецът.
ЕЦБ понижи скромно скоростта, с която купува облигации по извънредната си противопандемична програма PEPP, в отговор на по-силното възстановяване на стопанството на еврорегиона. Банковите парични стратези повишиха и инфлационната перспектива на общността, но същевременно предупредиха, че е прекалено рано да се каже дали временния ценови скок ще се трансформира в дълготраен натиск.
Италианската инфлация се очаква да е средно 1.5% през тази година, сочи проучване на агенция "Блумбърг". В Германия обаче тя се очертава да достигне 2.9 процента. Това предизвиква безпокойство в страната, което членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Изабел Шнабел – се опита да тушира в реч пред германските предприемачи на 13 септември.
Шнабел каза, че инфлацията в блока на еврото "по всяка вероятност" ще се охлади през идната година след сегашния си скок, но същевременно изложи и рисковете за този сценарий – от нередовните и недостатъчни доставки до по-високите заплати.
Августовската инфлация в еврозоната се е повишила до 3%, според първоначалните оценки, а в Германия е достигнала 3.9% годишно.
