Шампион на пазара за изкупуване на дългове е “С.Г.груп”, която финансира сделките си със 75 млн. от ББР и 34 млн. лв. заем от ПИБ. Обичайно при подобни сделки цената не се оповестява.
Това е поредната сделка на вторичния пазар на дългове, който се развива от 2018-а година насам.
Сделката измести от върха предишната най-голяма сделка на вторичния пазар на дългове за 350 млн. евро от 2019 г. При нея отново продавач беше Пощенска банка, но тогава купувач беше "ЕОС Матрикс".
В края на септември 2018-а "Aгeнцията зa cъбиpaнe нa взeмaниятa" ЕАД (АСВ), чacт oт нopвeжĸaтa В2Ноldіng АЅА, изĸyпи пopтфeйл c нeoбcлyжвaни ĸpeдити c нoминaлнa cтoйнocт пoчти 250 млн. eвpo oт нaй-гoлямaтa пo aĸтиви бaнĸa в Бългapия – "УниKpeдит Бyлбaнĸ". Това беше тpeтaтa cдeлĸa в Бългapия мeждy ACB и "Униĸpeдит Бyлбaнĸ".
Преди това беше сключена най-голямата сделка за придобиване на портфейл от необслужвани кредити на Обединена българска банка – за 460 млн. лева.
След пандемичната парализа през миналата година, пазарът на дългове започна да се възстановява.
„Закупеният пакет от Пощенска представлява около 40% от общия размер на необслужваните вземания, които притежаваме. А те нараснаха вече до около 2 млрд. лева.” Това коментира специално за „БАНКЕРЪ” адвокат Здравко Иванов, член на борда на „С. Г. груп”. Той добави, че най-голяма възвръщаемост има при борчовете към телекомите – 15-17%, докато при корпоративните клиенти тя е по-ниска. Но точно при тях проличавала чувствително по-голямата гъвкавост на събирачите пред банките. Това гарантирало успеха при длъжници с десетки милиони левове.
„Банката му скача трупешката, защото законът я задължава да работи в тесен коридор, докато ние можем да му предложим апортиране на вземане, погасяване с друг, по-малоценен за длъжника имот… В първия случай, притиснат от обстоятелствата, лошият длъжник се крие, той се окопава, а при нас сяда на преговори, от които излизаме взаимно удовлетворени”, подчерта Иванов.
Групата държи около 50% дял от пазара на дългове в България.
От Пощенска банка обясниха, че балансовата стойност на портфейла е била под 20 млн. евро към датата на продажбата. Този нищожен обем показва, че сделката не се е отразила съществено на печалбата или капиталовите показатели на банката. От там заявиха още, че едно от най-важните условия, които банката е търсила от купувача на пакета, е клиентите "да бъдат обслужвани със същия професионализъм и качество от новия кредитор".
Огромната сделка раздвижи духовете насред 2020-а. Тогава всички във финансовия сектор бяха фокусирани по-скоро върху надвисналите черни облаци от пандемията, отколкото върху почистване на гардеробите от скелети. От друга страна – бурята се поотложи благодарение на правителствените антиковид мерки и кредитния мораториум от БНБ. Така сделките по изкупени вече дългови пакети се стопиха наполовина и като бройки, и като обеми.
През 2021 г. все още ефектите от кризата не се виждат заради продължаващата фискална подкрепа за бизнеса и регулаторна подкрепа за банките. Но статистиката вече със сигурност ще отчете ръст, и то дори ако се гледа само една-единствена сделка.
Последният анализ на Асоциацията за управление на вземания (АУВ) показва измененията в задлъжнялостта на населението през 2020 година спрямо предходния 12-месечен период. Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора. „С. Г. груп” не е член на тази асоциация.
„Стопирането на основни процеси в икономиката неминуемо ще доведе до ръст в задлъжнялостта на потребителите, който към момента все още не се отразява при нас. С изтичането на мораториума върху кредитите на банките е възможно да отбележим доста по-осезаемо покачване на този показател. Но към момента нивата са стабилни, което се отнася и за общия брой на случаите, които отчитаме”, казва Райна Миткова, председател на АУВ.
Значително по-различни са тенденциите на пазара на изкупени дългове, посочват още от асоциацията. През цялата 2020 година общият им обем е малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. – по данни на Асоциацията, е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая.
По данни на Асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, но с известни изменения в конкретните стойности. Банките се задържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг към колекторите. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият основен кредитор са телекомите с дял от 16 процента.
„В сравнение с предходните години, делът на банковите институции леко намалява за сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива. Възможно е това да са първите индикации за финансови затруднения на потребителите през 2020 година. Част от хората, които започват да усещат несигурност в личните си бюджети, започват да търсят бързи и лесни финансови продукти. Все пак, при тегленето на какъвто и да било заем, винаги трябва да планираме погасяването му и собствените си възможности да го осъществим”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
От Асоциацията посочват още: „Отчитаме леко понижение на възможностите за плащане през 2020 г. спрямо 2019-а, което беше особено осезаемо през първото и началото на второто тримесечие на 2020-а, вследствие на първия локдаун. По всяка вероятност ще има промени в събираемостта и през настоящата година, но какви ще бъдат те, предстои да разберем”, посочва Райна Миткова, председател на АУВ.
