Фискалният съвет на България поиска да са ограничат бюджетните харчове, свързани с пандемията и още от следващата година да се прекрати временната дерогация на фискалните правила. Преди дни на Министерството на финансите бе препоръчано при съставянето на проектозакона за бюджета на страната за 2022-ра да вземе предвид въпросните правила. А това означава – да свие разходите и да върне железните норми от предпандемичните години. Становището е подписано от председателя на Фискалния съвет проф. д-р Борис Грозданов.
Припомня се също, че през март 2020 г. Европейската комисия прие временно да се отмени спазването на строгите фискални ограничения, за да могат държавите членки да разполагат с необходимата свобода да реагират гъвкаво и своевременно за по-бързото преодоляване на негативните последици от пандемията. Беше активирана т.нар. обща клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, което даде възможност на правителствата да извършват каквито е необходими публични разходи и да подпомагат икономиките си, без да се съобразяват с фискалните правила. Така спадът в икономическата активност и извънредните финансови стимули доведоха до рязко увеличаване на бюджетните дефицити и на равнищата на държавния дълг.
Крайният срок на действие на общата клауза за дерогация
не е фиксиран, но според Фискалния съвет тя трябва да бъде в сила, докато се овладее заразата от COVID-19 и се преодолеят негативните последици от нея. Клаузата следва да бъде дезактивирана веднага след като икономиките се върнат към нормалното си развитие и отпадне необходимостта от фискална подкрепа. В съобщение на Еврокомисията от 3 март 2021 г. бе пояснено, че решението за деактивиране ще бъде взето въз основа на цялостна оценка на състоянието на икономиката на базата на количествени критерии, като основният от тях ще е равнището на икономическата активност в ЕС в сравнение с равнищата отпреди кризата. От дадените тогава насоки за провеждане на фискалните политики стана ясно, че е необходимо държавите-членки да продължат с подкрепящите фискални мерки през 2021-а и 2022 г., а общата клауза за дерогация да бъде деактивирана от 2023-та.
Последните данни за икономическия растеж обаче показват, че реалният размер на БВП в повечето държави още тази година ще достигне предкризисните нива, а в останалите се очаква това да се случи в началото на следващата. В лятната си прогноза Европейската комисия вече очаква БВП да нарасне през 2021-а с 4,8% (при 4,3% в пролетната прогноза) и с 4,5% през 2022-ра както в Евросъюза, така и в еврозоната. Предвижда се обемът на производството да се върне към нивото си отпреди кризата през последното тримесечие на 2021 г., което е с три месеца по-рано от нагласите през пролетта. А иначе
икономическото възстановяване върви с различна скорост
в отделните европейски страни.
Сред големите икономики в ЕС е много вероятно Полша, Германия, Нидерландия да достигнат предкризисните нива още сега, а на Испания и Италия ще им е необходима още една година. По-бързото икономическо възстановяване в страните от еврозоната, както и позитивните очаквания за постепенното премахване на ограничителните мерки срещу COVID-19, са причината за повече оптимизъм относно растежа на БВП и в есенните макроикономически прогнози на ЕЦБ, МВФ, МФ. Което според български фискален съвет дава основание да се повдигне отново дискусията дали не е време за възстановяване на действието на фискалните правила още от следващата година и връщането към координация на фискалните политики в общността.
За разлика обаче от прогнозите за реалния растеж на БВП, тези за темповете на инфлацията не са така оптимистични. Поради прекъсването на веригите за доставки в резултат на пандемията, възстановяването на пазарите се съпровожда с по-голямо търсене, на което предлагането не може да реагира. Затова и наблюдаваме покачване на индексите на цените. Лятната прогноза на Европейската комисия предвижда средната инфлация в ЕС през 2021 г. да бъде три пъти по-висока от тази през 2020-та. Направените корекции за съюза са от 1,9 на 2,2%, а в еврозоната от 1,7 на 1,9 процента. Преструктурирането на икономиките очертава
дълготрайни проблеми с недостига на определени суровини,
което е фактор за дългосрочна инфлация.
Изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост, които държавите-членки представиха и които ще бъдат финансирани с европейски средства, също представляват значителен фискален стимул за съответните икономики. Само че продължаването с експанзивната фискална политика и през 2022 г. ще създаде допълнително търсене и съответно ще засили още повече инфлационния натиск, предупреждават от екипа на проф. Грозданов. Неправилно адресираната фискална и парична политика може да доведе до прегряване на икономиката, до разочароващ икономически растеж в условия на инфлация и до реализиране на неблагоприятния сценарий за стагфлация, обясняват експертите.
В крайна сметка политиката на ниски лихвени проценти и временното обезсилване на фискалните правила позволиха да бъдат вложени значителни средства за социално и икономическо подпомагане.
Средно бюджетният дефицит за страните в общността
се е увеличил от 0,5% през 2019 г. до 6,9% от БВП през 2020-та, а съотношението на държавния дълг към БВП се е повишило от 77% през 2019 г. до 90% през 2020-та. Впрочем точно кризата със задлъжнялостта на някои европейски държави през 2011 г. породи необходимостта от координация на фискалните политики в рамките на общността и дефинирането на определени числови фискални ограничения. Липсата на такива ограничения за дълъг период ще увеличи правителствените дългове и ще създаде дългосрочни предизвикателства пред публичните финанси.
В този смисъл въпросът кога да бъде дезактивирана общата клауза за дерогация от фискалните правила в ЕС вече придобива изключително важно значение. Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне напълно през следващата година, но ефектите от нея постепенно ще затихват с увеличаването на темпа на ваксиниране и е все по-малка вероятността да се стигне до пълното затваряне на икономиките. Повишава се адаптивността на населението и бизнеса към мерките за социална дистанция и се наблюдава всеобщо икономическо възстановяване, макар и с различни темпове. В същото време подпомагането на по-бързото възстановяването на икономиките трябва да става без да се създават рискове за дългосрочната фискална устойчивост.
Прекалено дългото отклонение от строгите фискални правила крие риск не само за отделните държави, а и за Евросъюза като цяло. Всяка страна би могла да продължи с експанзивната фискална политика, но в рамките на допустимия бюджетен дефицит до 3% от БВП, категорични са от Фискалния съвет.
