3 стр. ЗАГЛАВИЕ: Зелен съюз между банките, бизнеса и властта
Докато световните лидери се опитват да решат проблемите с околната среда на глобално ниво, в. "Банкеръ" реши да се опита да потърси решение в нишите на банковия сектор и бизнеса. Затова тази година традиционната ни конференция за дигиталните финанси бе оцветена в зелено. Този път решихме да включим в експертната темата за започнали Зелен преход, който оказа се, е тясно свързан и с дигиталната трансформация на финансовите институции. Неслучайно участниците в конференцията "Зеленият преход и дигиталният бум: Двете страни на една монета", която се проведе на 2 ноември, в "Милениум център" в София, отбелязаха, че се чувстват на правилното място в точния момент. Причината е, че за да създадем по-чиста околно среда и по-устойчива икономиката трябва действаме заедно – бизнесът да има добри проекти, банките да ги стимулират с финансиране, държавата да подпомага този процес с финансовите инструменти на ЕС, а медиите да показват и добрите, и лошите практики.
Именно взаимодействието между всички страни бе акцент в приветствието на вицепремиера Атанас Пеканов към участниците в конференцията. Той подчерта, че правителството разпознава частния сектор като катализатор на промените, свързани със Зеления преход, а финансовият сектор в частност като ключов партньор в осигуряването на инвестиции извън помощите от Европейския съюз.
"Държавата няма как да направи всичко. Частният сектор ще бъде катализаторът за промените. Той трябва да бъде насочен и към отговорно поведение. И тук финансовият сектор ще бъде ключов. Без него не може да увеличим многократно първоначалните държавни интервенции от Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. Банките и капиталовите пазари ще са основният ни съюзник, за да направим икономиката си по-устойчива и по-зелена и по-подготвена за дигиталния век. Централните банки също са основен съюзник, за да изградят среда, в която инвестициите да се случват по най-добрия начин", акцентира вицепремиерът Атанас Пеканов.
Заместник-министърът на финансите Моника Димитрова – Бийчър от своя страна предложи МФ да бъде мост между банките и Европейската комисия по отношение на прилагането на новите европейски изисквания за увеличение на капитала и оценка на климатичните рискове.
Новите изисквания, одобрени от Брюксел, имат за цел да се предотврати подценяването на рисковете във „вътрешните модели“, използвани от банките при изпълнение на капиталовите показатели. Което води до осигуряване на достатъчен капитал за покриването на тези рискове. Освен това банките се задължават систематично да установяват, оповестяват и преодоляват екологичните, социалните и управленските рискове. Това означава например провеждането – както от надзорните органи, така и от банките – на редовни тестове за устойчивост на свързаните с климата предизвикателства.
"Убедена съм, че всички участници в процеса по прилагането им ще се справят успешно. Ние сме мостът между регламента и частния сектор. Партньорството е изключително важно, предизвикателството "зелен преход" е общоевропейско и аз считам, че с общи усилия, с диалог, добронамереност, адекватни и навременни решения ще постигнем търсените резултати", подчерта зам.-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър.
Насреща банковата общност предложи своето ноу-хау на бизнеса по отношение на Зеления преход. Председателят на УС на Асоциацията на банките в България Диана Митева заяви, че усилията на банкерите ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията, както и към ускорение на дигиталната трансформация, внедряването на иновациите в производството и услугите. Ролята на банките в този преход е да бъдат до своите клиенти, както във финансирането, така и с експертизата си – в оценката на риска и консултациите, свързани с регулациите, защото това ще са неща, които тепърва предприятията ще трябва да научат.
Правилно подбраната тематика на събитието, организирано от в. "Банкеръ", бе посочена и от Любомир Каримански, който освен в последното си амплоа на политик, има опит и като консултант на Асоциацията на банките в Люксембург и предишна банкова кариера.
"Преди всичко темата, която е избрана от организаторите, не може да бъде по-навременна, по-актуална и в същото време да не провокира раждането на различни мнения и идеи. Необходимо е да признаем ролята на технологиите и на иновациите като ключови фактори за глобалното възстановяване и устойчивото развитие, но е важно значението на ролята на политиките за създаване на благоприятна, приобщаваща, отворена, справедлива и недискриминационна цифрова икономика. Икономика, която насърчава прилагането на нови технологии и позволява на бизнеса и на предприемачите успешно да продължат напред, като същевременно защитава потребителите, давайки им възможност да се справят с предизвикателствата, свързани с поверителността, защитата на данните, интелектуалната собственост и сигурността.", отбеляза Любомир Каримански в своето приветствие.
****
4-5 стр ЗАГЛАВИЕ: Зеленият преход и дигиталният бум: Двете страни на една монета
По време на експертната дискусия представителите на банките се обединиха около позицията, че поне на този етап те ще се опитват да стимулират екологичните решения за бизнеса и домакинствата, а не да се опитват да дисциплинират "цапащите". Разбира се, бе изтъкната и консервативната оценка на риска, тъй като институциите оперират на свръхрегулиран пазар и с голяма отговорност към средствата на своите вложители.
Като бонус за домакинствата, които се стремят към по-устойчива околна среда, "УниКредит Булбанк" например представи своята схема, при която дава специална отстъпка от лихвата при закупуване на жилище в сграда с висок клас за енергийна ефективност. Т.нар зелена ипотека, предлагана от банката, предвижда при среден размер на кредит от 200 000 лева за срок от 30 години, кредитополучателят да спести 5 760 лева от лихвата за периода на кредита. Това се равнява на 6 месечни вноски и половина по-малко или 5% по-малко разходи за клиента, обясни Людмил Цоков, старши мениджър "Продукти и процеси" в "УниКредит Булбанк". Той напомни и че има и още един бонус освобождаване от данък сгради за период от 7 години при покупка на имот енергиен клас А или по-висок.
При взаимодействието си с бизнеса ОББ започва да задава все повече въпроси, свързани със Зеления преход. Например как климатичните промени и свързаните с тях регулаторни изисквания ще променят начина, по който развивате бизнеса си и живеете, как ще повлияят на вашето благосъстояние и активи и какви са основните рискове.
"За първи път има постигнато съгласие на глобално ниво за нуждата от радикално противодействие срещу факторите водещи до климатичните промени, а финансовият сектор и големите компании са в центъра на изискванията за практическа реализация на зелените политики", отбеляза изпълнителният директор на "Обединена българска банка" Десислава Симеонова.
Именно една от споменатите практически реализации е банките да трансформират своите клонови мрежи. Особено от началото на пандемията всяка една от кредитните институции отчита значителен спад в използваната хартия. Това е ефект от ограничителните мерки, все по-редките посещения на банковия клон от клиенти и миграцията на голяма част от операциите към онлайн каналите. "В своята стратегия за трансформация на офисите си "Алианц Банк" залага на намаляване на касовите операции, извършвани на гише, по-малко парични трансфери и по-малко продажба на стандартни продукти. Както и дигитализация на он-бординга и автоматизация на бек-офис дейностите, обясни Ива Драганова – главен директор "Банкиране на дребно" в банката.
***
Банките залагат на дигиталната трансформация и след пандемията
В търсене на отговор на пандемията и на обновените бизнес модели банките поддържат ускорени темпове на дигитализация и предлагане на нови продукти. Традиционните банки са притиснати от бързорастящите финтех компании и новите нагласи на своите клиенти. Освен това те вече трябва да се съобразяват и с изискванията за декарбонизация, а в същото време да продължат да заделят значителен ресурс за обезпечаването на своята киберсигурност. Тези – все важни дейности, които бяха ускорени от корона кризата, обаче ще останат топ приоритети и в пост пандемичния свят, обясниха банковите и технологични експерти. Сред приоритетните дейности остават: насърчаването на по-възрастното население към дигиталното банкиране и повишаването на доверието в институциите, включително финансовите.
Бум на онлайн транзакциите
"Банките показахме, че сме напълно отворени и подготвени за дигитална промяна. Ние сме компаниите, които продължават да имат ясна перспектива върху ускоряването на тяхната дигитална трансформация. Преосмисляме всичко – от ролята на служителите до данните, структурите и екосистемите. Именно банките ще се окажат лидерите на бъдещето", допълни Ангел Матеев – началник сектор "Банкиране на дребно" в Пощенска банка.
От банката отчитат, че делът на транзакциите през дигиталните канали непрекъснато нараства. С почти 30% са се увеличили активните клиенти в дигиталните канали от началото на годината, а за първите 6 месеца на 2021 г. преводите, извършени през мобилното банкиране на банката са повишени със 70 на сто.
Матеев представи и някои от най-новите дигитални решения на банката. Например услугата Smart POS, която превръща смартфона в ПОС устройство. Със Smart POS всеки търговец може да предложи безконтактни разплащания с карти Visa и Mastercard на своите клиенти директно през мобилния си телефон, без необходимост да поддържа традиционен ПОС терминал.
ONE wallet също e една от последните иновации на банката. С мобилния портфейл клиентите могат както да плащат безконтактно на ПОС чрез техните телефони, така и да управляват мигновено статусите на всички свои карти, да изпращат безплатни преводи към други потребители или да добавят картите си за лоялност.
Електронният ключ
Почти нищо в дигиталния свят обаче не би било възможно без електронния подпис. Според данните на "Пощенска банка" 71% от документите за транзакции и продукти, включени в услугата E-Signing се подписват дигитално. Средномесечно дигитално се подписват 315 хил. транзакции.
Разходите за хартия, свързани с транзакциите са намалели с 54%., а разходите за логистика и архив на документи – с 37 процента.
Електронната идентификация от своя страна е дигиталния ключ за всяко онлайн взаимодействие с публична или финансова институция. Амбицията е до 2030 г. да има 100% онлайн предоставяне на обществени услуги, достъпни за европейските граждани и организации, както и 100% от европейските граждани да имат достъп до медицински електронни досиета. Очакванията са 80% от гражданите да използват решение за електронна идентификация, посочи Мартин Орешарски – мениджър "Бизнес развитие" в "БОРИКА" АД.
Говорейки за трансформацията като цяло, от VIVACOM обявиха, че вече са трансформирали компанията от телекомуникационна в технологична, която продава иновативни решения на банките и бизнеса. "5G технологията е следващата голяма стъпка в развитието на мобилните мрежи, която ще предостави не само много по-високи скорости, но и значително по-голям капацитет, позволявайки едновременна комуникация между устройства, които ще са в пъти повече от настоящите", обясни Петя Григорова – старши мениджър"Стратегически продажби" във VIVACOM.
Другите актуални проекти на телекома са свързани с умните градове, роботизиране и автоматизация на процесите в бизнеса, смарт Wi-Fi зони, частни "облачни" услуги, в които може да се съхранява некритична информация, бек ъп, архиви на записи.
Дигитален избор за клиентите
Физическите ограничения за посещения на банковите офиси принудиха клиентите да преминат към дигиталното банкиране. Очакванията на банкерите са много хора да продължат да взаимодействат с кредитните институции именно по този начин, тъй като вече свикват с удобствата и скоростта на обслужването. Някои банки дори се ориентират и към изцяло онлайн кредитиране.
"Българо-американска кредитна банка" например предлага 100% дистанционно кандидатстване, оценка и усвояване на кредит, а услугата се предлага денонощно. Това се случва без посещение в банката, тъй като документите се обменят и подписват чрез дигитални канали и кредитополучателят получава парите си веднага, посочи Димитър Касапов – ръководител "Експресни кредити" в БАКБ.
Освен онлайн кредит, "Инвестбанк" предлага и дигитален дигитален депозит. Той може да бъде създаден изцяло дистанционно и е с възможност за прехвърляне на сумата по съществуваща или нова разплащателна сметка в лева или евро. Близкото бъдеще на цифровите финансите според Маргарита Стоянова, която е директор "Дигитални услуги", е свързано с Open Banking. Става дума за достъп до всички сметки на клиента и възможности за преглед и извършване на разплащания, както и процес от край до край по кандидатстване, одобрение и усвояване на кредитни продукти. По думите й банките ще се насочат към дигитализиране на процеси на фронт офиса, на вътрешните дейности и към колаборация с Fintech компаниите.
С мишена на гърба
Оказва се, че точно финансовите институции са най-популярната цел за кибер атаки. По-тревожното е, че има над 450% увеличение на атаките от началото на пандемията. Според данните, изнесени от Стефан Цонев от "Търговска банка Д", над 80% нарушенията на киберсигурността са причинени от човешка грешка, а над 70% всички кибератаки са финансово мотивирани и целят облагодетелстване.
Това означава, че банките трябва да отделят и повече средства за сигурност. Според различни източници банките инвестират между 10.2 и 18.9 процента от годишния си бюджет за киберсигурност. Обикновено средствата се насочват към допълнителни системи за сигурност, назначаване на специалисти, системи за възстановяване и обучения на персонала.
Р/Еволюция на банкирането
Революция или еволюция ще претърпи банкирането. Този фундаментален въпрос бе поставен от Петър Ризов – стратегически консултант на финтех компанията "МайФин" ЕАД. Част от тези процеси несъмнено са дигиталните портфейли. Той поясни, че 21.5% от плащанията на ПОС в световен мащаб са извършени с дигитален портфейл. Броят на потребителите, използващи дигитални портфейли за извършване на плащания, скочи от около 900 милиона на 1.48 милиарда в периода на пандемията, а до 2024 г. използването на дигитален портфейл ще съставлява една трета от всички POS транзакции в световен мащаб.
Друг тренд според Петър Ризов е услугата Buy now, pay late (Купете сега, платете по-късно или BNPL). В случая става дума за вид краткосрочно финансиране, което позволява на потребителите да правят покупки и да плащат за тях на бъдеща дата, често без лихва. BNPL споразуменията стават все по-популярна опция за плащане, особено при пазаруване онлайн. Данните, изнесени от експерта, показват, че този тип сделки вече достигат 100 милиарда долаpа в световен мащаб през тази година.
Ризов акцентира и върху дигитализацията на парите. Той даде пример с проекта за дигитален юан. Проектът стартира със 100 милиона дигитални юана, раздадени чрез лотария в 9 града. Досега са осъществени 500 милиона трансакции между 140 милиона потребителя. Китайските потребители са натрупали повече от 41 трилиона долара в мобилни транcакции, според скорошен изследователски документ от Brookings Institution, като лъвският дял (92%) преминава през WeChat Pay и Alipay. Дигиталният юан ще бъде напълно въведен по време на Зимните олимпийски игри през февруари 2022 г.
