Докато световните лидери се опитват да решат проблемите с околната среда на глобално ниво, в. "Банкеръ" реши да се опита да потърси решение в нишата на банковия сектор и бизнеса. Затова тази година традиционната ни конференция за дигиталните финанси бе оцветена в зелено. Този път решихме да включим и темата за започналия Зелен преход, който оказа се, е тясно свързан и с дигиталната трансформация на финансовите институции. Неслучайно участниците в конференцията "Зеленият преход и дигиталният бум: Двете страни на една монета", която се проведе на 2 ноември, в "Милениум център" в София, отбелязаха, че се чувстват на правилното място в точния момент. Причината е, че за да създадем по-чиста околно среда и по-устойчива икономиката трябва действаме заедно – бизнесът да има добри проекти, банките да ги стимулират с финансиране, държавата да подпомага този процес с финансовите инструменти на ЕС, а медиите да показват и добрите, и лошите практики.
Именно взаимодействието между всички страни бе акцент в приветствието на вицепремиера Атанас Пеканов към участниците в конференцията. Той подчерта, че правителството разпознава частния сектор като катализатор на промените, свързани със Зеления преход, а финансовият сектор в частност като ключов партньор в осигуряването на инвестиции извън помощите от Европейския съюз.
"Държавата няма как да направи всичко. Частният сектор ще бъде катализаторът за промените. Той трябва да бъде насочен и към отговорно поведение. И тук финансовият сектор ще бъде ключов. Без него не може да увеличим многократно първоначалните държавни интервенции от Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. Банките и капиталовите пазари ще са основният ни съюзник, за да направим икономиката си по-устойчива и по-зелена и по-подготвена за дигиталния век. Централните банки също са основен съюзник, за да изградят среда, в която инвестициите да се случват по най-добрия начин", акцентира вицепремиерът Атанас Пеканов.
Заместник-министърът на финансите Моника Димитрова – Бийчър от своя страна предложи МФ да бъде мост между банките и Европейската комисия по отношение на прилагането на новите европейски изисквания за увеличение на капитала и оценка на климатичните рискове.
Новите изисквания, одобрени от Брюксел, имат за цел да се предотврати подценяването на рисковете във „вътрешните модели“, използвани от банките при изпълнение на капиталовите показатели. Което води до осигуряване на достатъчен капитал за покриването на тези рискове. Освен това банките се задължават систематично да установяват, оповестяват и преодоляват екологичните, социалните и управленските рискове. Това означава например провеждането – както от надзорните органи, така и от банките – на редовни тестове за устойчивост на свързаните с климата предизвикателства.
"Убедена съм, че всички участници в процеса по прилагането им ще се справят успешно. Ние сме мостът между регламента и частния сектор. Партньорството е изключително важно, предизвикателството "зелен преход" е общоевропейско и аз считам, че с общи усилия, с диалог, добронамереност, адекватни и навременни решения ще постигнем търсените резултати", подчерта зам.-министърът на финансите Моника Димитрова-Бийчър.
Насреща банковата общност предложи своето ноу-хау на бизнеса по отношение на Зеления преход. Председателят на УС на Асоциацията на банките в България Диана Митева заяви, че усилията на банкерите ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията, както и към ускорение на дигиталната трансформация, внедряването на иновациите в производството и услугите. Ролята на банките в този преход е да бъдат до своите клиенти, както във финансирането, така и с експертизата си – в оценката на риска и консултациите, свързани с регулациите, защото това ще са неща, които тепърва предприятията ще трябва да научат.
Правилно подбраната тематика на събитието, организирано от в. "Банкеръ", бе посочена и от Любомир Каримански, който освен в последното си амплоа на политик, има опит и като консултант на Асоциацията на банките в Люксембург и предишна банкова кариера.
Банките, бизнесът и властта откриха поне две нови пресечни точки и възможности за ключови взаимодействия – по-чистата околна среда и по-устойчивото и екологично икономическо развитие.
По време на експертната дискусия представителите на банките се обединиха около позицията, че поне на този етап те ще се опитват да стимулират екологичните решения за бизнеса и домакинствата, а не да дисциплинират "цапащите". Разбира се, бе изтъкната и консервативната оценка на риска, тъй като институциите оперират на свръхрегулиран пазар и с голяма отговорност към средствата на своите вложители.
При взаимодействието си с бизнеса ОББ започва да задава все повече въпроси, свързани със Зеления преход. Например как климатичните промени и свързаните с тях регулаторни изисквания ще променят начина, по който развивате бизнеса си и живеете, как ще повлияят на вашето благосъстояние и активи и какви са основните рискове.
"За първи път има постигнато съгласие на глобално ниво за нуждата от радикално противодействие срещу факторите водещи до климатичните промени, а финансовият сектор и големите компании са в центъра на изискванията за практическа реализация на зелените политики", отбеляза изпълнителният директор на "Обединена българска банка" Десислава Симеонова.
Именно една от споменатите практически реализации е банките да трансформират своите клонови мрежи. Особено от началото на пандемията всяка една от кредитните институции отчита значителен спад в използваната хартия. Това е ефект от ограничителните мерки, все по-редките посещения на банковия клон от клиенти и миграцията на голяма част от операциите към онлайн каналите. "В своята стратегия за трансформация на офисите си "Алианц Банк" залага на намаляване на касовите операции, извършвани на гише, по-малко парични трансфери и по-малко продажба на стандартни продукти. Както и дигитализация на он-бординга и автоматизация на бек-офис дейностите, обясни Ива Драганова – главен директор "Банкиране на дребно" в банката.
Като бонус за домакинствата, които се стремят към по-устойчива околна среда, "УниКредит Булбанк" например представи своята схема, при която дава специална отстъпка от лихвата при закупуване на жилище в сграда с висок клас за енергийна ефективност. Т.нар зелена ипотека, предлагана от банката, предвижда при среден размер на кредит от 200 000 лева за срок от 30 години, кредитополучателят да спести 5 760 лева от лихвата за периода на кредита. Това се равнява на 6 месечни вноски и половина по-малко или 5% по-малко разходи за клиента, обясни Людмил Цоков, старши мениджър "Продукти и процеси" в "УниКредит Булбанк". Той напомни и че има и още един бонус освобождаване от данък сгради за период от 7 години при покупка на имот енергиен клас А или по-висок.
