Съветът на Европа отново бичува българските власти за тежките проблеми в социалните домове и психиатричните болници. Страната за пореден път е призована да предприеме спешни действия за подобряване на ситуацията и да промени радикално подхода към предоставянето на психиатрична помощ и социална грижа на хората в нужда. След 25 години критика Комитетът за предотвратяване на изтезанията констатира, че е постигнат малък или никакъв напредък. Психично болните биват физически малтретирани с шамари, юмруци, ритници и пръчки като стандартни елементи на оборудване, а нивото на хигиена било ужасяващо. При тотален недостиг на служебен персонал и плачевно финансиране.
Всичко това е установено след повече от дузина посещения на европратеници у нас, които обаче не са разбрали най-важното. Ако девиациите у нас бяха само в психиатриите, проблемът щеше да е в границите на нормалното. Когато обаче на всяка крачка и всеки ден попадаш или научаваш за поредната индивидуална, обществена или управленска лудост, къде да се скриеш?
Домът може и да е крепост, но отдавна превзета от телевизора и интернета. А оттам се изливат нон стоп безподобни простотии и безнаказани золуми, докато партийни лидери, кандидат президенти и проектодепутати плещят небивалици. Кой да чуе шефката на държавната психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова, че е добре партиите да пращат кандидатите си на психотестове.
В отговор на въпроса как е възможно да сме свидетели, участници и потърпевши в толкова много абсурди – от варварството в политиката до рекордната смъртност при движението по пътищата и антиваксърството, икономистът проф. Марин Паунов посочва какво представлява "суверена":
– Индивидуализъм, съчетан с непонасяне на чуждия успех, на авторитети и на всеки, който ни превъзхожда. Стара и утвърдена социална практика е не импулсът към единение, а разделението и „поединичното спасяване“ при всяка кризисна или неблагоприятна ситуация;
– Искаме да успяваме, но все ни преследва горчивото съмнение, че сме излъгани, несправедливо третирани, че незаслужено сме останали на долните стъпала на стълбичката на социалния престиж. А успехът е интерпретиран като осъществяване предимно в материален смисъл;
– В сравнение с останалите европейци българинът най-малко държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Налице е цинично безразличие към великата европейска ценност на гражданската свобода и достойнство;
– Болезненото усещане за непостигане и неудачност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до озлобление към всичко общо и към другия. Затова успяваме да „постигнем" конфронтация по абсолютно всеки въпрос от обществена значимост и да се разделим на враждебни лагери по всяка тема;
– Убедеността ни в прилагането на корупционни практики е направо разрушителна, давайки удобна обосновка за собствените ни корупционни нагласи и вярата във всякакви конспирации;
– Българинът е най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят, а общото социално доверие е доказано свързано с редица параметри на икономическото развитие и благосъстоянието. То влияе върху предприемаческите нагласи, подоходната диференциация, данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към притежаване на дом вместо наемането на такъв, отношението към застрахователни инструменти, нагласата към законите и спазването им и т.н.;
– Въобще ценностите и социалното доверие обуславят икономическия ни успех или неуспех. В общества с по-високи равнища на доверие има по-малко агресия и повече социална отговорност и политическа стабилност. А оттам по-високи доходи и усещане за щастие – показатели, по които сме отново на дъното.
И така, откъде да започнат препоръчваните от Европа спешни действия за подобряване на психиатричната ситуация в България?
