Край нямат страданията ресторантьорски! Ако беше жена, за Ричард Алибегов отдавна щяха да се пеят песни, в които тя/той си е изплакал очите от безсилие, останал е без глас от вайкане, а коремът му е се е свил на черна буца от дертове… Както би написал Елин Пелин, ако беше жив и му се занимаваше с подобни индивиди, „Като зарева, та цяла година…“
Ако искахме да се заяждаме персонално с него, текстът щеше да изглежда по друг начин. Колко заведения притежава гражданинът Алибегов и колко данъци е платил за последните три „здрави“ години? Отговорът е семпъл – имал е три-четири сносни фирми, но отдавна ги е прехвърлил на други лица. И затова днес се подвизава в Търговския регистър като собственик и съсобственик на други две-три дружества, които не подават годишни финансови отчети, но за сметка на това има данни за наложени запори от кого ли не. Примерно – от КПКОНПИ…
И понеже обещахме да не се заяждаме, няма да обясняваме кога са наложени тези запори, за какво са наложени, вдигнати ли са и срещу какво са вдигнати. Просто отбелязваме, че никой по никакъв начин не може да установи собственик ли е Ричард Алибегов на централната софийска кръчма „Рафи“ или е бил миноритарен съсобственик там и само се кичи с чужди лаври.
Явно обаче традиционният (високо)говорител на на Българската асоциация на заведенията не се интересува от подобни досадни подробности, те са си наш проблем. Виж – поредният вопъл на Алибеговата асоциация и Сдружението на заведенията в четвъртък (2 декември) за предстоящия фалит на малкия и средния бизнес в България, вече е проблем на всички ни.
Формата е позната – отворено писмо, в което няма нито един конкретен факт за тежкото положение, в което се намират ресторантите, заведенията за бързо хранене и помещенията за дълго пиене.
„АЕЦ „Козлодуй“ отчете рекордните 717.5 млн. лв. печалба за деветмесечието, пише в медийни публикации. Очаква се заради скъпия ток до края на годината сумата да надхвърли 1 млрд. лева. Абсолютна подигравка със загиващия български бизнес!
Сметките за ток са по три, а приходите са намалели по три! Говори се за някаква държавна подкрепа някога, някак си, но до момента реално тя не е усетена. Всеки работодател в малкия и среден бизнес е поставен пред дилемата коя сметка първо да плати – за ток ли, заплати ли, кредити ли, към доставчиците си ли да се издължи…“
Спираме дотук с цитирането, защото не ни се иска да хабим време и място за нецензурни рецензии на съкратените редове. Само ще попитаме уважаемите браншовици, начело с Ричард Лъвско…, пардон – Ричард Алибегов за някои подробности от техния производствен пейзаж:
– Колко ток, вода и материал хабят за едно двойно кафе, че то да струва между 5 и 8 лева?
– Колко зеленчуци и продукти за дресинг хабят за една салата „Цезар“, че 300 грама да струват средно 15 лева?
– Колко сирене и колко домата са необходими за салата „Капрезе“, струваща 12-14 лева?
– Колко ток е нужен за тройка кебапчета – на дървена скара и без гарнитура, че да струват 9-12 лева?
– Всяка чорба или супа специално ли се готви, че „парчето“ да струва 8-10 лева? Или се готви по една бака – за целия ден?
Този списък може да го продължим безкрайно дълго, но няма никакъв смисъл. Просто нахалството на Алибегов и компания е на път да задмине нахалството на Туристическия борд, който продължава да настоява държавата да поеме концесионните такси и по този начин да облекчи концесионерите.
Ами нали точно това искахме всички преди 30 г. – държавата да си събира данъците и да не ни се меси в частния бизнес? Какво сега – започваме да ревем за социализма и държавата майка ли?
