След почти две години на стабилни печалби за фондовите борси, основният въпрос пред инвеститорите е дали страховитите трусове ще се завърнат през ината година.
За Майкъл Хауъл – управляващ директор на "Кросбордър кепитъл" и автор на книгата "Капиталови войни: Възходът на глобалната ликвидност", отговорът е "да". Причините: растящите дългови равнища, намаляващата ликвидна подкрепа на централните банки за пазарите и растящата индексация.
Хауъл посочва, че само две неща имат истинско значение за инвестициите: колко пари има в системата и как се изразходват те. Наблюдаваният мощен подем на цените на акциите потвърждава за пореден път, че и двете концепции са твърде повратливи.
Мнозина пазарни експерти твърдят, че те винаги са били такива. Което по принцип е вярно, но днес би трябвало да се запитаме дали не сме достигнали точката, в която тази гъвкавост не е станала доста голям и вече институционален проблем.
Сметките показват, че глобалната ликвидност – количеството кеш и кредитните трансфери към световните финансови пазари – се доближава до 172 трлн. щ. долара.
В това число са включени всички източници на ликвидност, включително централните банки, традиционните търговски банки и т. нар. банки в сянка, които предлагат краткосрочни заеми и валутни производни. Това потвърждава думите на бившия икономист на "Салмън брадърс" – Хенри Кауфман, че "парите имат значение, но за кредитите трябва да се държи сметка".
От финансовата криза през 2008-а САЩ и Китай са двата основни източника на ликвидност. Но тъй като китайското финансово присъствие на международната сцена е ограничено, американските книжа означават много повече за глобалните пазари, особено по време на кризи.
Отчитайки тежестта на доларовото финансиране по света и линиите на подкрепа между централните банки, осигуряващи достъп до гарантиране от долара инструменти по време на извънредните COVID-мерки, екипът на Хауъл е изчислил, че тези действия плюс увеличените с почти 60% размери на балансите на централните банки до над 30 млрд. долара, са увеличили с 30% гобалната ликвидност от началото на 2020-а. Тези стойности обаче все още са в сянката на огромния дълг, оценяван на над 300 млрд. долара – впечатляващо количество, надхвърлящо три пъти БВП на световното стопанство.
Проблемът е, че задълженията трябва да се погасяват, или, по-вероятно – да се подновяват. Ако се приеме, че пет години среден срок до падежа на дълговете създава годишен рефинансиращ проблем в размер на 60 млрд. долара, той изисква достатъчен балансов капацитет, с други думи – ликвидност.
Очевидно, съвременният финансов цикъл се променя в ритъма на падежите на задълженията.
По-голямата ликвидност изисква по-гоеми дългови гаранции, а по-големите количества заеми изискват по-голямо количество налични пари за финансирането им.
Паричните стратези изглеждат приковани към този цикъл. Те поддържат лихвените проценти ниски и следователно насърчават заемите, но успоредно с това заплашват да изтеглят част от кеша чрез затягане на паричната дисциплина.
Няколко големи централни банки, включително и Федералният резерв – гръбнакът на световната монетарна система – вече обявиха плановете си за приключване на програмите си от парични стимули през идната година, като някои вече са започнали редукциите. По-малките количества налични пари обаче затрудняват подновяването на съществуващите дългове.
Междувременно, капиталовите пазари напоследък са се превърнали в огромни механизми за рефинансиране на дългове, което превишава ролята им да финансират нови инвестиционни проекти.
Резултатът е развиваща се дългова спирала, на която централните банки са принудени да отговарят с бързо възстановяване на програмите за подкрепа на пазарите като купуват активи при всяка поява на опасност от финансова нестабилност. Това е доказано от масовите пазарни продажби през 2008-а, 2010-а, 2019-а и 2020-а, на които отговарят с подкрепа тогавашните вече бивши шефове на Федералния резерв – Алън Грийнспан, Бен Бърнанке и Джанет Йелън.
Нова доза парични стимули от Джеръм Пауъл изглежда неизбежно лекарство за следващата пазарна ликвидация. Или, казано накратко – бъдещият ръст на глобалната ликвидност изглежда се институционализира от тези дългови товари.
Иронията е, че когато пуснатите от Федералния резерв парични средства протичат през системата, те в много случаи приключват с кратък списък от често неликвидни ценни книжа и имат непропорционален ефект върху цените. Те тласкат нагоре индексите във вече доста скъпи класове активи и принуждават другите инвеститори да качват котировките, увеличавайки натиска.
Мнозинството водещи инвестиционни мениджъри в момента следят тези индекси и при облигациите и при акциите. По оценка на експерти на агенция "Блумбърг", мениджърите на близо половината щатски фондове, инвестиращи във фирмени книжа, следят пасивно борсовите индекси, примерно S&P 500. И традиционните количествени оценки не играят роля при решенията им.
Ако тази спирала не се разкъса от по-високите лихвени проценти, глобалната ликвидност ще продължи да нараства. Същевременно, вложенията в активи са оставени на самоунищожаващ се автопилот, който игнорира разумните инвестиционни критерии. Така че парите се насочват към най-важните акции и изстрелват оценките им, и в някои случаи собствениците им, до луната.
