Франция поема в събота ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз в много смутно време – от вълната на Омикрон до струпването на руски войски пред портите на Украйна. В същото време то е потенциален трамплин за Еманюел Макрон към преизбирането му за президент.
"Това председателство му предлага добре дошла платформа, за да подчертае европейските си постижения, да изпъкне пред някои от своите конкуренти и да представи нови искания и нови идеи", обобщава Клер Дьомесме, изследователка във френско-германския център "Марк-Блох" в Берлин.
От 1 януари Франция, която поема щафетата от Словения, ще председателства за шест месеца Съвета на Европейския съюз, който представлява интересите на 27-те държави членки пред Европейската комисия и Европейския парламент.
Тя ще трябва да използва влиянието си, за да постигне напредък по определени теми и компромиси между 27-те държави членки, макар че тази роля на "честен брокер" в много строги рамки й забранява да бъде съдник или страна по даден казус.
По-конкретно френските министри ще председателстват срещите на европейските си колеги в областите на своите компетенции (селско стопанство, здравеопазване, вътрешни работи и други).
Това е тринайсетото ротационно председателство на Франция от 1958 г. насам и първото от 2008 г.
То също така ще съвпадне с президентските избори на 10 и 24 април и парламентарните избори през юни във Франция.
Този сценарий вече се разигра през 1995 г. с няколко нюанса. Тогава Франсоа Митеран се оттегли от президентския пост след два мандата, а Жак Ширак го наследи през май, докато Еманюел Макрон най-вероятно ще бъде кандидат за преизбиране.
"Франция (де факто) ще има много кратък период за председателство и много амбициозен дневен ред. Три месеца са много, много кратък срок. Ще бъде нещо много динамично", отбелязва Клер Дьомесме.
