Преди две десетилетия, в мътната 1991 г. тогавашният премиер Димитър Попов отправи култовия призив "За Бога, братя, не купувайте!" Направи го след освобождаването на широк кръг от държавно регулирани дотогава цени, които подскочиха шоково заради наследените от социализма стокови дефицити. В коментар пред медиите относно спекулата Попов каза в прав текст: „За Бога, братя, не купувайте това което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.“
Едни го хвалиха, други му се смяха, но който можеше купуваше, за да не се налага да мисли дали купеното му харесва, трябва или гони спасяване на спестеното от инфлацията. После цените кротнаха, магазините взеха да се пълнят със стоки и много от купеното на нож остана да пълни килери, гаражи и складове. Сега цените отново подскачат, но не спирайте да купувате. Просто мислете и всичко ще се подреди през новата година. Нещата ще си дойдат на мястото, дори ако някой иска много да ги обърка.
Мобилните оператори завишават картелно цените на услугите? Аплодирайте контраатаката на виципремиера Корнелия Нинова, но не чакайте само на нея и антимонополната комисия. Ами си прегледайте договорите с абонаментните планове и при първата възможност махнете всичко, което може да бъде махнато. Ако не можете да се разделите с нищо, тогава си плащате и не мрънкате. Държавната ни регулация е слаба ракия, а много чекмеджета има за пълнене. Пък и дори да не е свършил, комунизмът няма как да е за всички.
Ей го и Бойко Борисов призова от опозиционната скамейка за незабавна отмяна на предложения от партията му преди две седмици мораториум върху цените на тока и газа, който парламентът прие панически. Дали лидерът на ГЕРБ се е присетил сега за десноцентристкия й профил или са му обяснили какви ги забърка, той си знае. Но че това изкривява пазара ка криза и клати енергетиката не е трудно за проумяване. Междувременно онези, които за 50 години притежание на собствен имот не са намерили за нужно да го санират без да чакат на държавата, да навличат пуловерите.
И работодателите да не чакат президента еднолично да им свали цените на газта и тока. Играта между световните атове е голяма и най-малко обрулена държава като България ще я финтира с бюджетни компенсации. Поле за съгласувани действия винаги има, но започват от стопяване на мазнинките, редуциране на екстрите и оптимизиране на персонала. Чудеса може да бъдат постигнати по тези направления, ако бизнес моделът ти не е поначало сбъркан.
Та спекула има и тя е част от пазарната реалност. Има ли балъци, ще има и тарикати, нали така, И все ще се намира кой да мъти водата, за да хване лесно едра риба. Та не спирайте да купувате това, което ви харесва, но е много скъпо, а мислете дали ви трябва. Защото не е необходимо цените да паднат, за да разберете че сте похарчили парите си напразно и не можете да купите най-необходимото ви. В края на краищата всичко е толкова скъпо, колкото е готов да плати някой за него. А на цените това им е работата – да подскачат нагоре-надолу.
