Потребителските цени в еврозоната скочиха до рекордните 5.1% годишно през януари. С което затвърдиха възхода на инфлацията над очакваните от Европейската централна банка стойности и увеличават натиска тя да отговори с по-стриктна парична политика.
Реалността влеза в сблъсък с ширещите се предвиждания за инфлационен спад в началото на тази година. Усреднената прогноза на анкетираните от агенция "Ройтерс" икономисти беше за годишна инфлация от 4.4% през януари.
В сравнение с декември 2021-а потребителските цени са се повишили с 0.3%, което показва, че в 19-те държави от еврозоната продължава да се натрупва инфлационен натиск. Енергийните разходи са скочили с рекордните 28.6% спрямо януари 2021-а, а ръстът при необработените храни се е ускорил до 5.2 процента.
Базовата инфлация, от която са изключени по-силно променящите се цени на храните и на енергията, е достигнала 2.3 процента. Тя е под декемврийските 2.6%, но все пак не успя да падне под 2%, каквито бяха очакванията на икономистите.
Този проблем със сигурност ще доминира първото за тази година съвещание на управителния съвет на ЕЦБ на 3 февруари, макар че мнозинството икономисти очакват банкерите да се придържат към плана си да намаляват, но не и да спират покупките на активи през тази година и да поддържат без промяна отрицателните стойности на лихвените проценти.
Еврото поскъпна до 1.1309 щ. долара, а италианските облигации поевтиняха след като доходността на базовия десетгодишен правителствен дълг на страната достигна най-високите за последните 18 месеца 1.42 процента.
Пазарите пък очакват ЕЦБ да повиши депозитната лихва до минус 0.25% до края на годината.
