На 18 февруари изтича срокът за общественото обсъждане на законопроекта за регулации на фирмите за събиране на вземания, разработен от Министерския съвет по инициатива на вицепремиера Корнелия Нинова. Още преди вкарването му за обсъждане в парламента обаче вече има публични критики както от експерти, така и от политици.
Според изпълнителната власт "целта за законопроекта е прекратяване на лошите практики в работата на дружествата за събиране на вземания като се въведат строги и ясни правила и ограничения, забраняващи натиска над гражданите, но в същото време изсветляващи работата на колекторските фирми".
В мотивите към него е записано също, че законът предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.
Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания – капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „Професионална отговорност". Отделно се забранява, на осъждани лица да притежават, да ръководят или да са в трудови правоотношения с колекторски фирми. При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на една година регистрацията на колекторската фирма ще се заличава, предвижда още проектозаконът.
Текстовете въвеждат и забрана на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Забранява се на колекторите да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и работодателя им, да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, ще имат право да го правят само писмено или по телефон, и то не по-често от интервал от 2 работни дни. Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20:00 и 7:00 часа. Същите забрани се предвижда да важат и за първоначалните кредитори, се казва в мотивите към проектозакона.
Критики
От портала за обществени обсъждания е видно, че критично становище към законопроекта е изразила неправителствената организация "Асоциация за защита на потребителите", която заявява, че е възмутена от предложенията.
"Той не възпира тормоза над потребителите. Превръща тези фирми в монополисти и ограничава стопанската дейност. Заглавието на предложения документ – „Закон за събиране на вземания по потребителски договори“, ясно подсказва, че не става въпрос за урегулиране на дейността на колекторските фирми, а основно комунални задължения. В чл. 2 ясно е записано, че „Този закон не се прилага за договорите с потребители, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2021/2167 директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС“. Това са основно ипотечни и потребителски банкови кредити и задължения, които представляват основния дял от изкупените от колекторски фирми вземания. Обръщаме внимание, че България е задължена по силата на членството си в ЕС да транспонира всяка директива в националното законодателство. Това поставя въпроса защо вносителят на проекта – Министерски съвет, по инициатива на вицепремиера Нинова, не е предложила вариант, който да урежда в цялост колекторската дейност, а не само дребни части от нея (основно сметки за телефон, парно, вода и др.)", заявяват от асоциацията.
Според НПО-то чрез чл. 3 и чл. 5 в законопроекта се дават правомощия на колекторите, които ги превръщат в монополисти на вторичния пазар за дългове. Така например потребителите и техните близки няма да имат право да изкупят задължението на по-ниската цена, на която кредиторът ще продаде на колектора. Това на практика е в колизия със свободната стопанска инициатива, гарантирана в чл. 19 от Конституцията ни. Също така член 8 не забранява на представители на компаниите за събиране на вземания да подвеждат потребителите като ги заплашват с институции, подвеждаща информация и неверни твърдения за предприети действия.
Манолова срещу Нинова
Бившата омбудсманка и ексдепутат Мая Манолова упрекна вицепремиерката Корнелия Нинова, че е преписала законопроекта й за защита на потребителите от колекторските фирми, но лошо и избирателно.
"Очевидно са намерили моя законопроект в нейната чанта, но са го преписали лошо и избирателно. Не е проблем преписването, защото публично подарих на Нинова този законопроект в момента, в който чухме, че Министерство на икономиката ще работи по защитата на гражданите от колекторските фирми. Проблемът е, че техният вариант е лобистки", коментира Манолова, според която законопроектът е в полза на банките и бързите кредити, а не на хората.
По думите на ексдепутатката той изключва от законовите разпоредби именно банките и бързите кредити, a nад 70% от дълговете, които събират колекторски фирми, са именно към банки и фирми за бързи кредити. Според Мая Монолова от законопроекта на Нинова излиза, че един колектор, когато събира дълг на гражданин към мобилен оператор или към ВиК дружество, ще спазва правила: няма да го тормози вкъщи, няма да го излага пред началниците, ще го информира за размера на дълга. Ако гражданинът възрази, ще спре изпълнението. Но ако колекторът събира дълг на банка или бърз кредит, няма да спазва никакви правила.
"Захванахме голяма битка с колекторските фирми, ако Мая Манолова е написала такъв закон, той е някъде в чантата й, ние за първи път написахме закон за колекторските фирми и през февруари месец той ще влезе в парламента", каза в края на миналия месец Корнелия Нинова.
Още тогава лидерът на БСП даде заявка, че следващата й инициатива ще е срещу частните съдебни изпълнители (ЧСИ).
