Много неизвестни останаха, след като преди дни се разбра, че изпълнителният директор на Националния фонд „Култура“ – Мирена Станева – си е подала оставката по време на видеоконферентна среща с министъра на културата Атанас Атанасов. След това и петима членове на Управителния съвет на Фонда я последвали. Всичко това постави много неизяснени въпроси.
Най-вече какви толкова тежки прегрешения са направили от Управителния съвет на Националния фонд „Култура“, имайки предвид, че са назначени през миналия ноември и нямат вина за добилата скандална слава транссексуална фотосесия върху картини на Майстора, получила 10 хил. лева от Фонд „Култура“.
Факт е, че по време на последното заседание на Парламентарната комисия по културата и медиите депутати и от „Възраждане“ (в лицето на Цвета Галунова), и от ИТН (Тошко Йорданов и Ива Митева) възнегодуваха срещу заместник-министърката – Весела Кондакова, че гласуваните пари като COVID-помощи за любителските изкуства не са стигнали до всички. Че имало много отхвърлени проекти. Ива Митева от ИТН дори припомни, че когато са гласували актуализацията на бюджета за 2021 г. изрично било поставено условието парите в помощ на свободните артисти – общо 16.7 млн. лева, да не минават през Националния фонд „Култура“. Но кой носи отговорност за неизпълненото задание и дали е било възможно неговото изпълнение?
Както се казва – „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“ и министърът на културата си реши проблема, уж връщайки доверието в Националния фонд „Култура“, но в същото време принуждавайки доказани авторитети в своята област да поемат вина за нещо, за което не са виновни.
Има риск, така, както е тръгнал, до края на мандата си „просто Наско“ да стане „Наско – воайорът на сепукуто“.
Ето предисторията, в която ни въведе Силвия Чолева – член на Управителния съвет на Националния фонд "Култура", поискала от министър Атанас Атанасов няколко дни, в които да реши дали да си подаде оставката или не:
След като в края на миналата година са отпуснати допълнителни средства в помощ на свободните артисти и любителските изкуства – общо 16.7 млн. лева, в Националния фонд „Култура“ са подадени близо 1500 проекта. По регламент всеки проект трябва да бъде оценен от съответната ресорна комисия към Фонда и в зависимост от събраните точки, получава одобрение или бива отхвърлен. Накрая решението се подписва от Управителния съвет на Фонда. Между експертните комисии, избирани от предишния Управителен съвет, и членовете на новия, започнал мандата си по време на мандата на министър Велислав Минеков, се появяват разногласия.
„За мен бе страшно некоректно и унизително – всички ние – членовете на Управителния съвет, да бъдем принуждавани да подписваме решения на експерти, които не сме избирали ние. Не мога да ви опиша с какво усилие и настояване получихме проектите, под чието одобрение се очакваше ние да сложим подписите си.
Все едно бяха някакви тайни на ЦРУ! Накрая ги получихме! И в рамките на пет дни трябваше да разгледаме 1500 проекта, но го направихме, работейки и до два часа през нощта!
Имахме няколко възражения срещу проекти, които според нас не бяха достойни да бъдат финансирани от Националния фонд „Култура“, независимо че експертите ги бяха подкрепили. Странното е, че именно тези проекти се оказаха много важни за някои хора и предизвикаха вълната от агресия срещу нас.
Другото странно нещо бе видеоконферентната среща с министъра. Това е второто ни поред виждане с него, след първото, на което се запознахме и той ни прикани да си кажем мнението какво трябва да се промени във Фонд „Култура“. Изведнъж се организира въпросната втора среща, за която бяхме информирани, че ще се обсъжда работата на Фонда. Оказа се обаче че ще ни се искат оставките.
Буквално още в самото начало на срещата господин министърът обяви: „Смятам, че има проблем с това, че срещу Фонда има негативни реакции. Искаме да ги предотвратим“. Видите ли – направете саможертва и си подайте оставките.
Но защо? Така излиза, че ние приемаме, че сме виновни. От думите му щях да получа удар – притесних се ужасно. Може би е имало хора, които са били наясно с истинския повод за срещата, но аз не съм знаела.
Скандално е да се унижават хора по такъв начин – ние все пак имаме някаква творческа и житейска биография зад гърба си! Редно беше – в момента, когато се запознавахме, да ни предупреди: „Ето, аз съм новият министър, не съм ви избирал и смятам така и така… А не да ни призовава да правим саможертва. Каква саможертва?! Аз да не съм на война!
Абсурдно е и е нонсенс министърът да казва – „Приветствам оставката ви“, а на нашите аргументи, че не можем на юнашко доверие да приемем оценките на експертите, той да ни пита: „Ама вие защо нямате доверие на експертите? Моя е отговорността – аз я поемам!“
Истината е, че отговорността не е само негова. Отговорността е на всеки, който си е сложил подписа под решението – всеки я поема. И това е в нашите задължения и ние го направихме, независимо, че срокът бе изключително кратък – както ви казах, дадоха ни пет дни да се запознаем с 1500 проекта.
Затова сега ми е изключително неприятно да съм притискана да си подавам оставката, след като не се чувствам виновна. Аз заставам зад решенията си и мога да се аргументирам. Нещо повече – 20 години работя в БНР и съм отразявала голяма част от кандидатствалите с проекти. Знам какво правят. Не съм паднала от Марс.“
На въпроса ни дали по много проекти оценката й се е различава от тази на експертните комисии, Силвия Чолева отговори:
„Става дума за три проекта. За единия дори ме обвиниха в хомофобия, а в творческата си биография имам период, когато бях главен редактор на „Алтера“ – списание, посветено на „Пол, език и култура“. Конкретният проект, който смятам, че е зле защитен и го отхвърлих, се нарича „Мъжка сватба – ергенска“. Става дума за традиция от 60-е години XIX век в Калофер, когато ергенинът, притеснен, че още не се е оженил, участва във формална сватба – обличат го в женски дрехи – ритуал, свързан с идеята, че след извършването му ще му потръгне – ще се ожени. И авторите на проекта имат намерение да изследват тази традиция. В същото време нямат включен към проекта си никакъв специалист – нито фолклорист, нито етнограф. Прозрях, че искат със заложените 15 000 лева да си купят носии. В това няма нищо лошо! Но нека да напишат проект за това – да го измислят по-умно.
Иначе за какви ергени говорим днес? В кой век сме?
Другият проект, който отхвърлих, е озаглавен „Чирпанско хайку“. Обясниха ми, че заглавието било шега. Но стига с тези тъпи шеги – затова ще бъдем и ще продължаваме да бъдем провинция във всичко. Защото, като говорим за кандидатстване на конкурсен принцип, всеки спечелил проект измества някой друг, който може и да е по-стойностен, на европейско, на световно ниво.
И последният проект, който отхвърлих, бе „Хайдушка софра“. В началото, когато от експертните комисии отказваха да ни предоставят проектите, а само заглавията им, коментирах ядно, че безумните им имена говорят достатъчно.
Някой може да ги защити, че все пак това са проекти, предложени в категорията „Любителско изкуство“ – да, така е. Но трябва да имаме приоритети. Може да не съм веща в административните хватки, но знам едно – когато става въпрос за Национален фонд „Култура“ – "културата" трябва да е преди всичко.
Друг може да ме обори, че тези допълнителни средства за Националния фонд „Култура“ са се отпускали „тип социално подпомагане“. Но защо тогава един проект, предложен от дружество на слепите, не бе подкрепен от експертната комисия? Бяха му намерили някакъв кусур! А можеха да направят жест към тези хора. И какво слагаме на везната? От едната страна – слепите, а от другата – тропащите хорце.
Ще си преживея живота и без участието си в Национален фонд „Култура“, но някак си е обидно да подавам оставка, защото не съм си свършила работата. Просто не е вярно“ – защити позицията си Силвия Чолева.
