Президентът на Русия Владимир Путин нареди на руските въоръжени сили да извършват действия по поддържане на мира на територията на Донецката и Луганската народни републики часове след като ги призна за независими. На руското външно министерство е разпоредено да установи дипломатически отношения с републиките в Източна Украйна.
В понеделник вечерта (21 февруари) руският държавен глава подписа укази за признаването на независимостта на самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР). На официална церемония в Кремъл Путин подписа укази за признаването на независимостта на двете републики, както и договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с тях. За днес е насрочено съвместно заседание на двете камари на парламента – Държавната дума и Съвета на федерацията. Решението на президента със сигурност ще бъде единодушно подкрепено, а съответните документи – ратифицирани.
Путин призова украинските власти да прекратят обстрела срещу Донецк и Луганск. "Настояваме тези, които завзеха и удържат властта в Киев незабавно да прекратят бойните действия. В противен случай цялата отговорност за възможното продължаване на кръвопролитието ще лежи изцяло на съвестта на управляващия на територията на Украйна режим", предупреди той.
Кадри от подписването бяха излъчени от държавната телевизия по време на обръщението към нацията на Путин, което продължи близо час снощи. В него руският президент изложи виждането си за историята и защо от негова гледна точка Украйна не е държава. Той нарече Източна Украйна "древна руска земя" и заяви, че модерна Украйна е създадена от комунистическа Русия, а Съветска Украйна – от Ленин. Руският държавен глава обвини Киев, че е американска колония с марионетен режим, която обаче планира да създаде свои ядрени оръжия. Той обвини САЩ и НАТО, че са превърнали Украйна в сцена на бойни действия и посочи, че 4 милиона души в Източна Украйна са станали жертва на геноцид. "Миналия декември дадохме на западните си партньори договор с гаранция за безопасност между САЩ, НАТО и Русия. Отговориха ни с много общи думи, с никаква конкретика. Отнесоха дискусията настрани, като казаха, че всички предложения ще се коментират в пакет. Никой не обърна внимание на основните ни три искания", каза Путин.
"За три ключови пункта настояваме – край на разширението на НАТО, спиране на разполагането на войски покрай границите ни, и връщане на състоянието на войските на НАТО в състоянието им от 1997 г. Всяка страна има право да встъпва в каквито и да е военни съюзи и да се защитава както иска – не сме променили това искане. В момента всеки се опитва да ни шантажира", изтъкна руският президент. "Искам да кажа направо: когато нашето предложение за равноправен диалог със САЩ и НАТО бе отхвърлено, Русия има пълно право да обезпечи собствената си безопасност и така и ще постъпи. За Донбас – управляващата върхушка в Украйна не иска мирно решение на конфликта, а напротив – опитва се да създаде нова авантюра като през 2014 г. Използват непрекъснато безпилотни самолети, издевателстват над хората, включително жени, стари хора и деца. Цивилизованият мир е нарушен, когато нарушават правата на хората и ги тероризират – колко може да продължи това? Сменят се президенти и депутати в Радата, но не спира националистическият характер, завладял режима в Киев. Те не искат друго решение на въпроса с Донбас, освен военен", продължи той.
Веднага след новината, че Москва признава Донецката и Луганската народни републики, редица държави настояха за незабавни действия срещу Русия. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Съюзът ще реагира с налагането на тежки санкции, тъй като това е сериозно нарушение на международното право. Белият дом съобщи, че всеки момент президентът Байдън ще подпише изпълнителна заповед, която забранява нови инвестиции, търговия и финансиране на лица от така наречените Донецка и Луганска народни република. Генералният секретар на НАТО също заклейми действията на Русия и я обвини, че търси повод да нахлуе в Украйна.
Ситуацията с Доценк и Луганск беше обсъдена на спешно заседание на Съвета за сигурност на Русия, което президентът Путин свика. Той заяви, че американският президент Джо Байдън е намекнал за възможен мораториум на членството на Украйна в НАТО. "Ако Русия бъде изправена пред такава ситуация, като приемането на Украйна в НАТО, заплахата за Русия нараства многократно. Причината е, че в Договора за създаване на НАТО има клауза, според която всички трябва да застанат на страната на този, който е станал обект на агресия", заяви Путин.
По думите му, Байдън е потвърдил, че Украйна не трябва да бъде приемана в НАТО "още утре", защото не била готова, но подобен мораториум не бил отстъпка за Русия, а провал на плановете на Алианса. Външният министър Сергей Лавров потвърди, че на 24 февруари ще се срещне с американския си колега Антъни Блинкен в Женева. Той обаче обвини Запада. "Нашите западни колеги не са готови да приемат предложенията на Русия за разширяването на НАТО на изток. Това предложение беше отклонено с цитиране на политиката на отворени врати и правото на свободен избор. Алтернатива на това ключово наше предложение не ни беше предложена", каза Лавров.
