Европейският съюз трескаво търси варианти да защити енергийната си система заради опасността от истинска война в Украйна. Притесненията са, че страните от блока са твърде зависими от руския газ, докато Путин продължава да се самонавива, че Украйна е създадена от Ленин и затова винаги си е била руска.
Приклещена между амбициите на Москва и Вашингтон, Европа изглежда по-изплашена за пазарите си, отколкото от геополитическите измерения на конфликта. Старият континент винаги е разчитал на Русия за около 40% от необходимия му природен газ и затова днес възможностите за тотална смяна на доставчика никак не са големи. В същото време обаче на 22 февруари външните министри на ЕС единодушно одобриха първоначален набор от санкции срещу Русия. Те поставиха в "Черния списък“ 351 руски депутати и висши чиновници, които подкрепиха признаването на двата сепаратистки анклава – Луганск и Донецк,
забраниха търговията с руски държавни облигации
и спряха вноса и износа за размирните псевдорепублики.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Москва обмисля отговора си, но оттогава откъм официален Кремъл не се е чуло нищо конкретно. Факт, който сам по себе си буди сериозните опасения за мащабите на контрасанкциите.
Брюксел координира ограничителните мерки срещу Русия със САЩ, Великобритания и Канада, но те няма да пострадат особено от руския отговор. Надеждата на Обединена Европа е, че Русия се нуждае от нейните пари повече, отколкото тя от нейния газ.
Въпреки че анализаторите продължават да определят санкциите като "меки“, Путин със сигурност вече е измислил как да реагира по повод стопирането на "Северен поток 2“, в който са инвестирани 11 млрд. долара.
В очакване на отмъщение за санкциите
Във вторник (22 февруари) еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон обяви, че ЕК разработва нови варианти за гарантиране на енергийната сигурност на Общността. Според нея държавите членки могат да си позволят краткосрочно прекъсване на руските газови доставки. За целта представители на Брюксел са разговаряли със САЩ, Катар, Египет, Азербайджан, Нигерия и Южна Корея за увеличаване на досегашните доставки, както и за евентуално пренасочване на допълнителни количества.
"Все още сме твърде зависими от руския газ. Трябва стратегически да диверсифицираме нашите доставчици и да инвестираме масово във възобновяеми източници", коментира в Туитър председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Като възможно решение, Брюксел обмисля евентуалното изискване държавите членки да напълнят своите газохранилища до пределно разрешените нива. В момента са заети само 32% от капацитета на "европейския газов резервоар", докато само преди година обемът му беше пълен почти наполовина (40 на сто).
Другият вариант за смекчаване на ситуацията е въвеждане на нови регулации или подходяща ревизия на съществуващите "такива". В момента това е от компетенциите на националните законодателства, затова в Брюксел все по-сериозно се мисли за въвеждането на оздравителни мерки на ниво ЕС в една единствена (засега) посока: до 30 септември на текущата година всички държави членки са длъжни да осигурят поне 100% от природния газ, необходим им за настъпващия отоплителен сезон.
Третият вариант е "оферта" на Естония: държавите членки на ЕС се отказват напълно от руския газ и залагат на "чужд" втечнен газ и зелена енергия.
"Европа трябва да развива производство на зелена енергия и да внася повече втечнен природен газ, за да намали зависимостта си от Русия“, заяви естонският премиер Кая Калас на 22 февруари и допълни, че страните, които не граничат с Русия, не си дават сметка за последиците от руската зависимост.
През януари т.г. европейският внос на втечнен природен газ достигна рекордно ниво – около 11 млрд. куб. метра. Около 50% от тези количества пристигат от САЩ, но големият проблемите са по-различни от изпадането в друга зависимост: първо – тези количества са недостатъчни, и второ – европейските терминали нямат капацитет за допълнително преразпределение на втечнен газ. В Испания, например, има четири такива терминала и само една тръба – до Франция. Което означава, че пренасочването ще ни излезе прекалено скъпо…
Използването на енергия от възобновяеми източници вместо газ е възможно, но не днес или вдругиден, а след 10-15 години най-рано. Така че в момента никой не гледа на тази идея като на нещо рационално.
Спасителен пояс бе предложен и от Япония, която миналата седмица обяви, че е готова да пренасочи свои танкери за втечнен природен газ към Европа. Това обаче също е… спасителен пояс в открито море, а не твърда земя под краката.
Правилата на ЕС
Правилата на ЕС изискват от държавите да имат план за отговор на кризата в доставките на газ, включително ограничаване на промишлени съоръжения, за да се даде приоритет на доставките на газ за домакинствата. Важно е да се подчертае, че страните от ЕС са отговорни за собствените си енергийни политики и зависимостта от газ е различна в различните държави. Например в Дания основният източник на енергия е вятърът, в Унгария са ядрената енергия и газът, а в Полша пък все още разчитат на въглищата.
България също търси алтернативи за газ при евентуално спиране на доставките от Русия. Държавата ни има алтернатива, според енергийните експерти, която е оптимално използване на запасите в Чирен. Резервният план с втечнения газ също се обсъжда отдавна и е вариант за диверсификация, но може би ще стане реалност в следващите няколко години.
Премиерът Кирил Петков обясни, че вече е водил разговори с Европейската комисия за сценарий, в който руският газ за Европа спре. "Ако се стигне до такава екстремна развръзка, ще спрем частично износа на ток, така че българските домакинства да имат достатъчно енергия. Обмислят се и варианти за внос на втечнен газ през гръцката връзка", обясни той на 14 февруари.
В крайна сметка, какъвто и да е развоят на събитията, Европейският съюз спешно трябва да преосмисли енергийната си политика. Защото – искали ни се, или не – конфликтът на руско-украинската граница ни засяга пряко, а последствията ще "дамгосат" живота за десетилетия напред. При това – не само в енергийния сектор…
