И във времена без пандемия, и в мирни години на политическата ни сцена все бушува някакъв скандал. Вярно е, че мащабите им са малки, даже махленски, ама и ние отдавна не сме кой знае колко големи. Когато обаче светът е разтресен от сериозен проблем, тогава у нас хаосът добива невиждани размери, надхвърлящи възможностите ни да се справим с него. Нищо, че усещането как всичко започва и свършва с нас, винаги превръща този хаос в толкова благодатна почва за "отглеждане" на конспиративни теории и небивалици, че после години наред не можем да се отървем от "онези" си страхове.
Българските политици не си извадиха поука за две години пандемия – променящи се през ден мерки, никаква информационна кампания за ваксините, никакви сериозни опити за борба с фалшивите новини. Сега, когато на територията не Европа възникна военен конфликт, новите управляващи (пак) повтарят (пак) чужди грешки. Единствената разлика е, че за първи път на власт си имаме четириглава ламя, в чиито мозъци ври нещо различно, а докато устите на три от главите продължават да говорят каквото им дойде наум. Отделно, опозицията продължава да подлага крак дори на конструктивните решения в парламента, надъхвайки хората си, че "тая" няма да я бъде и изборите отново чукат на вратата ни.
Абстрахираме се от това кой министър какво мнение е изказал напоследък и трябвало ли е да го прави. Пропускаме и разсъжденията дали оставката му трябваше да бъде "поискана", както и дали бе сменен с най-правилния човек. Вместо това, ще се вгледаме в обществените реакции, съпроводили скандала с бившия вече военен министър Стефан Янев. За да осъзнаем (евентуално) какви последици би могла да предизвика една фраза, умишлено извадена от контекста, в който е била употребена. И е пусната за масова употреба уж случайно – заради едничката грижа за Народа и Отечеството.
Един министър на отбраната използва различна дума, за да назове войната. За някои от хората това бе разумно, за други – политика на снишаване. Недоволството надделя и както в един момент неговата оставка не бе на дневен ред, така бяха свикани извънредно Министерският съвет и парламентът, за да стане факт неговото отстраняване. Когато нещо се върши по този начин, у друга част от избирателите остава впечатлението не толкова за бърза реакция, а за натиск отнякъде. И не, хората не търсят отговора на най-логичното място – вътрешен натиск в коалицията, ами го търсят отвън. За да се чувстваме по-значими, виждаме причините все някъде отвъд и то най-вече причините за своето нещастие, за своите грешки.
Разочаровани от управлението, си избираме ново. То прави грешки, а ние сме очаквали едва ли не да е идеално. Щом прави грешки, значи не сме го избрали ние, а някой ни го е пробутал, за да ни прецака. Наистина част от хората виждат така нещата, за тях всичко е проект на чужди сили, незнайно защо концентрирали се толкова много върху нашата държава, че чак нареждат кой какво да говори и как да го каже. За хората истината няма как да е толкова проста – коренно различни хора, съставляващи управленска коалиция, се опитват да овладеят бесовете си, но понякога не успяват.
Та поисканата оставка на Янев предизвика истински трус. Скандалът напусна предела на политиката и се пренесе на площада и във Фейсбук, а там естеството на спора се промени. Вече не беше дали военният министър е бил дипломатичен, или се е снишил. Въпросите вече бяха: "Кой е Янев?", "Кой е Кирил Петков?", "Кой е национален предател?", "Кой от кого е назначен?" и всякакви производни от подобен характер. И това не бива да изненадва никого, защото за значителна част от българите "руските" теми са деликатни по един или друг начин.
Отделно от това, популярни в момента политически сили успяха да наложат сред част от обществото едно доста странно мнение. Поставяйки – едва ли не – знак за равенство между българския национализъм и симпатиите към днешните обитатели на Кремъл.
Русия като държава пък автоматично да отъждествява с нейните управници. И обратното – съобразяването с партньорите ни от ЕС и НАТО се тълкува като национално предателство. В първия случай обаче понятието "суверенна държава" са повтаря като мантра, въпреки че някак постоянно зад това се прокрадва Русия.
И така, поради тази особеност на обществото и на част от нагласите, насаждани от отделни партии, оставката на Янев получи интересно обяснение. Идеолозите на необичайните теории или имат много свободно време, за да споделят идеите си в социалните мрежи, или някой ги насърчава да ги споделят, тъй като мнения в един и същи тон се появиха многократно в коментари под различни публикации.
Една от повтаряните тези бе изключително смела и креативна:
"Янев бе служебен премиер в правителството, назначено от президента Румен Радев. Зеленият сертификат бил въведен заради тях впоследствие, което било наредено от Брюксел. Сега тези, които отвън конструирали българската власт, решили да сменят играчите. Кирил Петков не отговарял на очакванията им, затова счели за добре да го противопоставят на Янев. Така хората щели да харесат повече Стефан Янев, а той да си направи партия, която да обещае, че ще защитава националните интереси. И така новата партия да стане конкурент на една друга известна в момента уж националистическа партия, която била най-истинска. Кукловодите отвън били видели, че с евроатлантически послания не ставало, затова щели да се изхитрят. Така ще успеят да спрат онази "истинската" националистическа партия да вземе властта, пробутвайки ни някакво менте, с което да ни дърпат конците. Янев бил по-опасният играч от "отбора на Радев", а доказателство за това е снимката му се президента на САЩ Джо Байдън. Нарочно оставили Кирил Петков да изпадне в трудна ситуация, за да дойдел Янев като спасител и да ни подхлъзне..."
Велико, нали?
Не е зле политиците обмислят думите си, а когато се наложи да работят заедно, да опитат се да изгладят различията, за да не изглежда сякаш не си общуват. Ясно е, че ситуацията е трудна, но във времена на криза обществото залита към заблуди, защото те са по-лесни за възприемане. Така обикновеният човек има усещането, че е прозрял истината и най-накрая ще поеме контрола в свои ръце, защото на отговорните за управлението на кризата контролът им се изплъзва. А придържането към теориите на конспирациите винаги се окуражава от онзи, който "просто" желае всичкото масло върху собствената си филия. Колкото по-дълго – толкова по-добре. Затова понякога управляващите забравят, че не са единствени и се отпускат. Небрежност, която – естествено – изяжда главите им. Колкото до дебело намазаната филия, все ще се намери кой да се наведе и да я вдигне от пода…
