Проф. Веселин Поповски е декан на юридическия факултет в Глобален университет Джиндал в Индия, преди е работил в Университета на ООН в Токио, в Екзетър, Великобритания и Кралския колеж в Лондон. Написал е над 20 книги по международно право.
Проф. Поповски, глобалната тема днес е агресията на Путин в Украйна. За съжаление обаче българското общество така и не може да постигне консенсус по простичкия, но изначален въпрос: кое е добро и кое зло. Как реагира по конфликта общественото мнение в икономическия гигант Индия?
– Ще започна от световното обществено мнение. Резолюцията на Общото събрание на ООН очерта къде стоят отделните държави – 141 осъдиха агресията и само 5 застанаха против резолюцията: Русия, Беларус, Северна Корея, Еритрея и Сирия. Това говори достатъчно в каква компания попада днес Русия. Един престъпник е подкрепен от четирима други престъпници. Целият останал свят стои на противоположната, моралната позиция – за жертвата, не за убиеца. Неприятното е, че Китай, Индия и ЮАР се въздържаха. Покрай Китай се въздържаха и други комунистически държави като Виетнам, Лаос и средноазиатските Казахстан и Тюркменистан, някои африкански нации. В Индия имах много дебати с колеги професори. Те отдават тази позиция на икономическите зависимости от Русия – не само петрол и газ, но и оръжия. А Индия е в уязвима зона, със съседи като Пакистан и Китай. Повече ме учудва, че приятелската на Русия Сърбия не се въздържа, а подкрепи световния глас срещу агресията.
Вижте цялото видео с проф. Веселин Поповски ТУК:
Подобна изненада поднесе и Орбан.
– Да, тези малки и зависими от Русия държави застанаха на правилната позиция, докато Индия не пожела.
Какво се крие реално зад този неутралитет – по-скоро към Путин или по-близо до демокрацията, в неутралитетите винаги има скрит акцент?
– За Китай е ясно, нямаше съмнения, че ще се въздържи. Интересът на Китай е много ясен. Техният посланик в Москва събра всички инвеститори и заяви, че сега е моментът за действие, след като Западът се оттегля от Русия. Китай никога не е бил морален в международните отношения. За тях единствено важно е къде могат да се направят пари, без значение колко хора ще умрат и какви катастрофи ще последват. По-скоро ме учуди Индия, след всичките борби на индийците срещу колониализма. Индия пробва прагматична позиция, но тя вече не е прагматична, предвид санкциите, които последваха. Как ще търгуват с една фалираща държава като Русия, с която дори банкови трансакции не могат да се правят? Това обаче са политики на депутати и министри. Ако питате индийците от улицата, всеки застава на категорична позиция срещу агресора.
Американската администрация предупреди, че всички, които проявят подкрепа към Кремъл, също ще попаднат под ударите на икономически санкции, като имаха предвид главно Китай и Индия. Как се калкулира това в двете държави?
– Виждам, че в Индия се появяват антиамерикански настроения във връзка с това. Главно в медиите. Лошият имидж на американската външна политика от войните във Виетнам и Ирак, където те също бяха агресори, си казва думата. Но колкото повече държави се включат в санкциите, толкова по-близо е решението на конфликта. Много интересно е това, че Германия направи нещо, което не е правила от 77 години – да доставя оръжие на друга държава. А Швейцария направи нещо, което не е правила… 210 години – наложи финансови санкции, каквито не наложи дори на Хитлер.
Без съмнение в световната политика се задава нова ледена епоха. Но, за да приключи горещата военна фаза, достатъчни ли ще бъдат санкциите, за да поставят агресора на колене и да го принудят да спре инвазията? Мненията са разделени – едни смятат, че руската икономика може да издържи на войната дни или седмици, а други виждат нов дългогодишен „афганистански вариант“…
– Нито едното, нито другото. Мненията са екстремни, а истината, както обикновено, е по средата. Макар и не толкова бързо, санкциите работят и карат много руснаци да страдат – цените растат, рублата се обезценява, банковата система не работи нормално. Но пропагандата там прехвърля вината на НАТО и Запада. Най-добрият вариант е самите руснаци да излязат масово на протест, те са го правили и срещу самия Путин. Но фантазиите на Путин се разрастват, риториката му крайно наподобява на посланията на Хитлер за немците извън границите на Райха от 1938 г., непосредствено преди нападението срещу Чехословакия. Диктаторите си измислят собствени теории, но никой от обкръжението не смее да им каже, че не са верни. Демокрациите също правят грешки, но при тях има „checks and balances“. Путин вече няма връщане назад. Ходът му е само един: да излъже отново руснаците и да се представи за победител – Украйна няма да влезе в НАТО, Донецк и Луганск ще бъдат независими републики, Крим остава руски. Но това са краткосрочни резултати. Дългосрочно той е на бунището на историята – при Хитлер, Саддам и Кадафи.
Европа трепери от „червеното копче“. Има ли ядрен страх в Индия?
– За Европа е нормално, тук не се усеща.
Въпросът, който си задават всички е "В състояние ли е Путин да предизвика атомен сблъсък, ако се окаже притиснат до стената?"
– Това е интересен въпрос – докъде стига фалшификацията в неговия мозък. Дни преди да се самоубие, Хитлер говори, че няма значение колко немци ще умрат. Ирационалното мислене е много опасно, но за „червеното копче“ отговарят трима души, не само Путин.
Кои са другите двама в Русия?
– Нямам представа, но атомният механизъм се задвижва от три чифта ръце.
Какви ще бъдат характеристиките на новата студена война и ще се отличава ли тя от предишната?
– Ще е подобна. Увеличаване на военни бюджети. Вече го виждаме и в Германия, и в Полша. Лошият дългосрочен сценарий ни връща 50-60 години назад, в мрачния период на военна надпревара и значителни бюджети за въоръжаване – за сметка на училища, болници, социални програми. Това ще означава разделение и в самите демокрации. А само преди месец говорехме за изкуствен интелект… Но пък солидарността срещу Русия ще обедини останалия свят. НАТО се усилва. Питат ме провали ли се ООН. Не, точно обратното – отново сме в битка между тиранията и демокрацията! Много е тесен коридорът между лъжата и тиранията. За свободата трябва да се борим всеки ден.
Ако погледнем към евентуалното пренареждане на световния ред, най-много страхове са свързани с ролята на Китай. Основните варианти са два: Си Дзинпин се съюзява с Путин – малко вероятен и икономически неизгоден за Поднебесната империя вариант, или пък сътрудничество със Запада и индустриална експанзия в азиатската част на Русия. Какъв ще бъде изборът на ККП?
– Напълно съм съгласен с дилемата. Китай няма никакъв морален компас. Той върви след парите. А войната не е добра новина за тези, които правят пари. Китай ще се стреми да завоюва онези позиции, които Русия изпуска все повече. И икономическата експанзия в Азия е добре дошла за тях. От друга страна, сега е моментът Китай да покаже световна роля и лидерство на глобален играч.
Да поеме арбитража на конфликта?
– Да се определят с мнозинството в света. Не очаквам конфликт в Тайван, той в момента не е нужен на Китай. Икономическата експанзия им е напълно достатъчна на този етап.
Очаквате ли след войната нов „План Маршал“ за Украйна и страните от Източна Европа, поели най-сериозната тежест от кризата?
– Ще има нужда от голямо възстановяване. Чак „План Маршал“ не, но мини вариант със сигурност, възстановяването на Украйна ще бъде общо задължение. Украйна се бори за свободния свят. И Украйна вече несъмнено принадлежи към Европа.
Как чете глобалният поглед вътрешното разделение на българското общество: 30% продължават да симпатизират на Путин, а 16% направо одобряват агресията в Украйна?
– Предполагам, че в Сърбия са дори повече. От морална гледна точка отговор няма. Путин говори за Украйна като държава, създадена от Ленин през 1918 г., а великият Пушкин говори за Украйна през 18 век. Но между Пушкин и Путин няма нищо общо.
