Чавдар Михов
Като бивш премиер, на Бойко му била оказана честта да бъде настанен в една килия с доайена на Софийския централен затвор бай Ставри.
Бай Ставри бил строг, но справедлив, но Бойко бързо успял да му влезе под кожата. Вярно, че през последните години бил позабравил как се целува ръка, но набързо си припомнил. Беше се целувал какво ли не в дългогодишната си кариера, така че някаква си нищо и никаква десница ли щеше да му се опре?
Е, по въпроса с галенето е леко друга бира, но какво пък – нежните длани на три папи са обхождали главата му, така че мазолестата лапа на едноличния диктатор на СЦЗ-то ли трябваше да му се опре? Я колко врати му отвори и с колко привилегии го зарадва? Кеф ти телефон, кеф ти колети, кеф ти телевизор, кеф ти каквито си пожелаеш други затворнически благинки. Най-вече – продължителната разходка в карето на открито, където се въртял истинския социален живот тук.
Тия дни, например, си побъбрил с Краси Каракачанов. Войводата изглеждал добре, даже бил качил още няколко кила. В ръката си стискал найлонова торбичка, пълна с български паспорти. Ама не "Билла", щото те са срещу отбранителната атака на Путин в Украйна, а на бъдещата верига "БоцМаркет".
– Няма да повярваш, Бойче, но затворът е фрашкан с чужденци, дето дават мило и драго да се доберат до български паспорт. Помагам им с к' вото мога. Днес уредих двама афганистанци и един иранец…
– Афганистанци и иранец? Не треба ли да имат български произход?
– Прародината на прабългарите – Хинду Куш, се намира в днешен Афганистан, а прабългарите са били иранско племе. Така че афганистанците и иранците имат пълно основание да кандидатстват за българско гражданство по произход. Има само един проблем. Нямат достатъчно кеш и част от цената ще я платят с хероин. Ако искаш, мога да те почерпя с няколко дози.
– Не ща! Почерпи Волен.
– Ха-ха. Айде чао, че имам среща с един монголец?
– И той ли е българин по произход?
– Ама ти верно си много зле. Не четеш ли к' во пишат братята северномакедонци? Ние българите сме с татаро-монголски произход.
– Не виждам никъде Влади – обърнал се Бойко към бай Ставри.
– Няма и да го видиш тази сутрин. Консултира началника на затвора как да си изпере парите.
След обилния обяд, осигурен им лично от хранително-вкусовия бос Ричард Алибегов, Бойко полегнал на коравия затворнически нар и преди да се унесе в сладка дрямка, хвърлил един поглед на съобщенията си.
Леля Данче му пишела от Сливен. Била добре, даже давала частни уроци по руски на началника на затвора и приятелите му, които очаквали с нетърпение Путин да ни освободи.
Съкилийничката ѝ Цвета пък била станала учителка по география в затворническото училище, а Деса Дуловска замаяла и горната и долната глава на някакъв инспектор от Министерството на правосъдието, който отговарял за предсрочното освобождаване. Обещала им да ходатайства за всички.
Любен Дилов пък му бил пратил някакво патетично послание, в което го сравнявал с великия Нелсън Мандела.
– Кой беше тоа Нелсън Мандела – замислил се Бойко. – Май в "Милан" риташе… Или в "Ливърпул“…?
Мръкнало.
Любимият питомец и бай (му) Ставри изгледали един мач по телевизора, после извадили извадили книжките. Бойко захванал третия том на „Винету“, а бай Ставри – някаква странна брошура с още по-странното заглавие „Един ден на Иван Денисович“, в която се разказвало за ежедневието на един затворник по времето на Сталин.
– Кой знай, некой ден, некой писател мое напише книга и за мене – размечтал се Бойко, когато на месинджъра му пристигнало зловещо съобщение: "Хеј, брате, зар мислиш да си велики гявол? Мислиш да си на сигурном месту у затвору? Ja не мислим. Бай Ставри такоже. Твой Сретан“.
Така преминал един ден на Бойко Методиевич.
__________
* Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. С леки съкращения и тежка цензура…
