Край! Свърши си! Еврокомисар № 1 Урсула фон дер Лайен ни дойде на крака, за да запуши устите на опозиционерите, нихилистите и обикновените българи, за които хейтърството е втора природа (или първа професия, няма значение). На всичкото отгоре тя нарече Плана за възстановяване и развитие изключителен – европейска похвала, каквато скоро не е галила българско ухо. Какво мислят обаче днешните обитатели на белокаменните бастиони на властта? Ето това е задача с повишена трудност.
Изборът на управител на Българска народна банка премина във вироглавата си фаза. И двамата кандидати са категорични, че остават в надпреварата. Председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров не вижда вариант да оттегли кандидатурата си за управител на Българската народна банка (БНБ). Още повече след като е приел номинацията заради отговорност към задачите, които предстояли пред БНБ. Той не очаква подобно действие и от другия кандидат за поста Любомир Каримански, подкрепен от "Има такъв народ".
Централната банка в днешно време е една изключително ключова институция за всяка една развита икономика. Нейният основен актив е доверието – на база на него тя ефективно провежда политиките си, използва регулаторните си инструменти, сигнализира и води финансовите пазари и гражданите, успокоява ги във времена на кризи, коментира във Фейсбук икономистът Атанас Пеканов, бивш вицепремиер в служебните правителства на президента Румен Радев.
На някои нашенски политици май им замириса на избори и бързат да се позиционират в по-предните редици. Че това правителство няма да изкара пълен четиригодишен мандат, е повече от ясно. Но вече не е сигурно, че ще успее да добута и до местния вот през 2023 година. От друга страна, социологическите проучвания показват, че българите не искат и да чуят за гласуване сега, след миналогодишния маратон. Каквото и да ни очаква обаче, една амбициозна политическа фурия започна да се готви за предсрочни избори.
Министърът на икономиката Корнелия Нинова отново влезе в роля. Този път тя се вживя в образа на многострадалната Геновева, която – видите ли – била брутално лишена от възможността да се запознае с доклада на Сметната палата за Държавната консолидационна компания. Защото е засекретен по възможно най-наглия начин – вместо отделни моменти от него, държавните одитори изпратили на Специализираната прокуратура целия доклад, тя образувала преписка и го "прибрала" под похлупака на следствената тайна.
Висшият съдебен съвет (ВСС) е на път да излезе сух от кашата с усвояването на европейски средства за изграждане на негодното електронно правосъдие. С решение на Административен съд София – град е отменена наложената от диpeĸтopa нa Oпepaтивнa пpoгpaмa "Дoбpo yпpaвлeниe" финaнcoвa ĸopeĸция в размер на 5% от допустимите разходи по договора. Причината е банална – нepeднocти пpи възлагане на oбщecтвeнaтa пopъчĸa.
Международната цена на петрола се повиши с началото на войната, но руският петрол, с който „Нефтохим“ работи, поевтиня и се продава с около 30 долара отстъпка спрямо международната цена – по-евтино дори отпреди войната. Оправданието, че петролът е поскъпнал, важи за други държави, но не и за България. Всеки се възползва от пазарната ситуация. И други бизнеси се пробват в раздуването на цените. Но обяснението, че това се случва заради цената на петрола, не важи. Над 80% от петрола, който ползва „Нефтохим“, е руски. Реализират се допълнителни печалби. Икономическият експерт Георги Ангелов пред БАНКЕРЪ.
Петков партийна коалиция плете – през три партии та в четворна преплита. ИТН е партия, а ПП е тройна коалиция – между ПД „Социалдемократи”, „Средна европейска класа” и ВОЛТ, така че наистина Гюров е кандидат на коалиция. От друга страна, в управляващата четворна коалиция влизат както партията ИТН, чийто кандидат е Каримански, така и коалицията ПП. Но има и още две партии, които не е ясно за кого ще гласуват.
В Министерството на иновациите и растежа отговаряме за две части от плана за възстановяване и устойчивост. Едната е развитието на индустриални зони – важно е да подпомогнем онези региони, които смятат, че могат да привлекат индустриални инвеститори. Другата важна задача пред министерството е 1,4 млрд. лв. по НПВУ да бъдат инвестирани като помощ за българските компании. Това е огромен набор от инструменти, които трябва да стигнат до българската икономика сравнително бързо. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер пред БАНКЕРЪ.
