Транспорт и екология означават сигурност. Транспортната политика е политика за сигурност – сигурност на Европа и на европейските граждани. Войната в Украйна и енергийната зависимост от Русия превърнаха тази политика в необходимост от спешни действия, а ударите върху икономиката, провокирани от пандемията, наложиха ускоряването на преминаването към зелена енергия и националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да отговорят на тази необходимост. Сега е времето за бързи, смели и умни решения за „Енергийно свободна Европа“.
Тази теза представи вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на кръгла маса „Транспортът на бъдещето – чиста енергия на справедлива цена“. Форумът се организира от ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов и "Аутомотив клъстер" България.
Йотова открои важността на дискусията и в контекста на току-що одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост и изрази надежда проектите, заложени в него в областта, да дадат добри резултати за модерен, екологично чист и рентабилен транспорт.
Вицепрезидентът подчерта, че развитието на енергийните източници не става така бързо и поради голямата зависимост на европейските страни от газ, петрол, въглища се нуждаем от нова енергийна инфраструктура, особено на европейско ниво. Световният енергиен микс е съставен в 86% от полезни изкопаеми преди 20 години. Днес техният процент е 84%, т.е. само с два процента по-малко за 20 години. Йотова беше категорична, че не може с лека ръка да се отписват базови мощности, които осигуряват стабилност и предвидимост в енергийния микс, докато не се осигурят устойчиви решения за съхраняване на екологично чиста енергия от ВЕИ.
Илияна Йотова насочи вниманието върху риска за климата от разработване на нови находища и използване на нови големи количества природни горива в желанието за бърза диверсификация и рязко намаляване на руските доставки.
Вицепрезидентът открои основните цели, заложени в плана „Готови за 55“, свързани с екологично чист транспорт – намаляване на парниковите емисии, свързани със старите автомобили, данъчни промени за стимулиране на други превозни средства, цифровизация и изграждане на интегрирана транспортна система, нисковъглероден транспорт.
„Транспортният сектор е отговорен за около една четвърт от парниковите емисии в ЕС, затова е необходимо цялостно преосмисляне на политиките в тази област“, заяви Йотова и подчерта огромното предизвикателство пред България с ограничаването на използването на стари дизелови и бензинови автомобили. Средната възраст на автомобилния парк в страната е над 18 -19 години, показател по който се нареждаме на последно място сред страните в ЕС, показател, свързан пряко с покупателната способност.
Вицепрезидентът изтъкна необходимостта от развитие на интегрирана и интермодална транспортна система – различните видове транспорт не трябва да се противопоставят, а да си взаимодействат, да се допълват и да се използват силните страни на всеки вид транспорт, с оглед постигане на по-ефективна, конкурентоспособна и екологична транспортна услуга, която да е в полза на бизнеса, икономическите оператори и населението. „В тази връзка разчитаме приоритетно на железопътния и водния транспорт и стимулираме активно нисковъглеродните решения за развитие на транспортната система“, посочи Йотова.
