Тази седмица (на 12 април) премиерът Кирил Петков проведе среща с президента на „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ Джейми Флай. На пръв поглед нищо особено, но все пак не можем да не си зададем въпросите – защото точно сега и с каква цел бе срещата? У нас "Свободна Европа" е електронен сайт и няма амбиции да се превръща в телевизия или радио, за да търсим връзка между срещата с Джейми Флай и предстоящото избиране на нови двама членове на СЕМ от квотата на парламента.
В същото време едва ли някой е забравил причините за отстраняването на Цветан Цветанов от поста на председател на парламентарната група на ГЕРБ – скандалът "Апартаментгейт", разкрит от Полина Паунова от "Свободна Европа", докато тогавашната дясна ръка на Бойко Борисов бе на посещение в Съединените щати. Изводът – "Свободна Европа" е медия, чието влияние в политическия ни живот не е никак за пренебрегване.
В този контекст думите на премиера, казани по време на срещата с Джейми Флай – че правителството твърдо застава зад свободата на медиите, защото всеки друг избор на поведение означава връщане към лоши, стари практики, звучат странно. И тук имаме предвид не само добрите възможности пред "Свободна Европа" да си върши работата в България, но и фактът, че на 1-ви март СЕМ временно ограничи препредаването на територията на Република България на телевизионните програми на Russia Today и Спутник и техните производни с аргумента, че следват Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 10 март 2010 година. Тази мярка можеше да се избегне – директивите на ЕС само определят целите, които да се постигнат от страните членки в определен срок, което даваше възможност борбата с дезинформацията, разпространявана от руска страна, да става по по-елегантен начин, а не с просто "с дърпане на шалтера".
Но ако приемем, че за всеки управляващ е задължително да заяви, че твърдо застава зад свободата на медиите – просто защото така повелява добрият тон, то думите на Кирил Петков не трябва да ни изненадват.
По-любопитно е да се спрем на предложението му, споделено пред Джейми Флай, – затова да се обучават служители на МВР за работа със сигнали, подадени от журналисти, в рамките на изпълнението на препоръките на Европейската комисия за защитата на медиите и плурализма. Предвид неуспешния опит на Кирил Петков, явил се в качеството си на свидетел на Васил Божков, да накара прокуратурата да повдигне обвинение срещу бившия премиер Бойко Борисов след предоставени доказателства от разследващите полицаи, е малко странно, че премиерът предлага обученията да са насочени към служителите на реда.
По-добре би било обученията да са за представителите на прокуратурата. Причината -медиийните публикации са законен повод за самосезиране на прокуратурата по силата на чл. 209 на Наказателно-процесуалния кодекс, в който е записано, че сред законните поводи за започване на разследване е и "информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване".
Но важният въпрос е какъв да е критерият, по който прокуратурата да преценява дали да се самосезира и тук именно едни бъдещи обучения биха били много полезни. Биха били от полза и конкретни законодателни промени. Защо, например, да не се върне Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите в сила от 4 юли 1980 г. и отменен през април 2006 година? По време на социализма той задължава органите за държавен и народен контрол да провеждат системни проверки по работата с предложенията, сигналите, жалбите и молбите, публикувани в пресата.
По онова време, през 80-е години, пПрокуратурата е осъществявала надзор за законност при разглеждането на предложенията, сигналите, жалбите и молбите и е вземала мерки за възстановяване на нарушените права и за защита на законните интереси на организациите и гражданите, както и за привличане към отговорност на виновните лица.
Разбира се, Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите ще трябва да се модернизира в съответствие със съвременните реалности, но основната му философия си струва да бъде запазена – медиите да са гарант, че проблемите, за които читателите им са подали сигнали или пък те самите са открили и осветили, да бъдат взети предвид от компетентните органи и те своевременно да намерят решение.
Така че срещата на министър-председателя Кирил Петков с президента на „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ Джейми Флай не трябва да се приема просто за размяна на любезности. Подхвърленото предложение за обучението на полицаите е важно да намери своето продължение и своя верен адресат, с цел да гарантира, че на сигналите на медиите няма да се реагира избирателно и работата на журналиста няма да минава под знака на известната формулировка "кучетата си лаят, а керванът си върви". Освен това обученията ще допринесат да не се стига до конфузни ситуации, като онази, в която говорителят на политическия кабинет на премиера – Лена Бориславова да трябва да обяснява, че събирала публикации от "Гугъл". Просто ще се обърне към конкретния контролен орган и той надлежно ще й рапортува коя медия какъв проблем е осветила и как съответните органи са се самосезирали и са намерили решението. Защото медиите са власт – "четвъртата власт", която коригира грешките на останалите три власти и е някак обидно "Гугъл" да определя какво приоритетно да се взима под внимание от свършеното от нея и кое не.
