Днес, 5 май, Народното събрание ще избира двама членове на Съвета за електронни медии. Предложени са кандидатурите на Симона Велева – от страна на “Продължаваме Промяната”, Пролет Велкова – номинация на “Демократична България” и Тодор Беленски, издигнат от “Възраждане”.
С най-голям опит в медиите е Пролет Велкова. От 1981 г. е журналист в БНР, в Дарик радио е от основаването му през 1993 г. до днес. През 1998 г. е един от учредителите на фондация "Център за развитие на медиите". От 2006 г. до 2008 г. е член на Комисията по журналистическа етика. От 2007 г. тя е продуцент и водещ на предаването "Кой говори" – дискусионен формат, в който с гостите си обсъждат теми в сферата на политиката, социалните процеси, медиите, човешките права, образованието. От 2013 г. до днес е изпълнителен директор на фондация "Дарик", която работи в областта на медиите, човешките права и образованието. Носителка е на редица журналистически награди. По време на изслушването в парламентарната Комисия по култура и медии тя се обяви за промяна на начина на финансиране на БНР и БНТ и с по-точно конкретизиране на тяхната обществена функция. Предложи и СЕМ да се превърне в по-отворен орган, който да организира експертно граждански форум, на който да се обсъждат най-острите въпроси, свързани с медиите.
Най-млад от кандидатите е Тодор Беленски. Той е роден на 21 октомври 1991 година. Той основно се заминава със спортна журналистика. Бил е главен редактор в Tennis.bg, последно е работил за Actualno.com. По време на изслушването в парламентарната Комисия по култура и медии той призна, че отлично знае, че няма да бъде избран, но иска да заяви публично неща, които другите кандидати няма да кажат: че по време на война първата паднала жертва е истината и в момента съществува само една гледна точка, на която всички трябва да се възхищават; че в медиите има забранителни списъци да бъдат канени определени личности.
Най-големи познания в областта на медийната теория има Симона Велева, която е завършила средното си образование през 2009 година. Тя е доктор по конституционно право, като темата на дисертацията й е "Свобода на словото – национални и европейски измерения", издадена по-късно в книга. Преподава медийно право, етика и авторско право в Американския университет в Благоевград, в НБУ, в Стопанския факултет на Софийския университет.
От 2017 г. активно участва в дейността на Асоциацията на европейските журналисти. От 2019 г. е експерт към Висшия адвокатски съвет, като работата й включва подготовка на становища пред Конституционния съд, преглед на законопроекти, обявени за обществено обсъждане. Работила е в множество организации, като Българския дарителски форум, КНСБ, УНИЦЕФ.
Под нейна редакция са излезли преводите на Италианската, Испанската, Португалската конституция, сборник с практиката на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия. В неин превод излиза Основния закон на Германия, експерт е към Международния фонд за дигитални права – Digital Freedom Fund. Симона Велева участва активно в работната група към МОН по изработването на Закона за българския жестов език, като представлява организации на глухите хора пред Народното събрание при приемането на законопроекта.
По време на изслушването в парламентарната Комисия по култура и медии тя се обяви за обвързване на мониторинга на СЕМ с процеса на обучение на студентите от факултетите по журналистика – идеята й е те да анализират мониторингите и да сътрудничат на регулатора в търсенето на причините за проблемите. Тя посочи, че е възможно съставът на СЕМ да се увеличи до седем членове, като новите двама представители бъдат номинирани от авторитетни организации, защитаващи етичните правила в медиите. Тя даде пример с Норвегия, където журналистическият съюз, с над 100-годишна история, участва в номинирането на кандидатите за техния Съвет за електронни медии.
След изслушването в парламентарната Комисия по култура и медии, от Асоциацията на европейските журналисти се обърнаха към тримата кандидати с няколко въпроса. На тях Пролет Велкова, Тодор Беленски и Симона Велева са изпратили писмени отговори, публикувани на сайта на парламента и обобщени от АЕЖ в по-съкратен вариант, който препубликуваме.
На първия въпрос как да се повиши ефективността на СЕМ, и тримата кандидати допускат законодателни промени, чрез които към парламентарната и президентската квота да се добави и професионална или гражданско-експертна квота.
Пролет Велкова смята, че СЕМ трябва “да излезе от обичайно пасивната си роля на наблюдател на медийната среда и да се ангажира с позиции, идеи и предложения за подобряването и да си сътрудничи с аналогични регулаторни институции от други демократични страни”.
Тодор Беленски е на мнение, че гражданите трябва да решават на избори кой да представлява регулатора. Според него това ще бъде добър пример за пряка демокрация и така ще се избегне възможността "анонимници и хора без добра обществена репутация да влязат в СЕМ”.
Симона Велева вижда като основен недостатък в дейността на СЕМ "засиленият контрол, който той може да упражнява над радиото и телевизията и фактически почти липсващия такъв по отношение на онлайн медиите”. Тя мисли, че органът има поле за действие в тази посока, след като с промените в Закона за радиото и телевизията от 2020 г., засягащи аудио-визуалните медийни услуги, е получил правомощия и по отношение на онлайн медиите.
Велева смята, че може да бъде полезна в СЕМ с опита си като юрист, с това, че е била ангажирана с множество обществени инициативи и че винаги е заемала ясна позиция по въпроси от значение за обществото. Тя би засилила сътрудничеството с факултетите по журналистика и масови комуникации и би работила за подобряване на достъпа до медийно съдържание на хората с увредено зрение или слух. Според Велева е важно да се оптимизира правната рамка, свързана с медийната собственост, финансирането на медиите, начина на управление на БНР и БНТ, както и механизмът за финансирането им.
Тодор Беленски посочва, че има опит в пет различни медии и твърди, че винаги се е противопоставял на “всяка форма на цензура, лъжа и умишлена дезинформация”. Той предупреждава, че ако “други членове на СЕМ разглеждат регулатора като своеобразен торбалан, който да налага несправедливи санкции”, тогава “има гръбнак” да се противопостави.
На въпроса какви действия трябва да предприеме СЕМ срещу дезинформацията, Беленски отговаря: “Първото и най-важно действие е ясно да бъде доказана дезинформацията. СЕМ не трябва да се превръща в арбитър на истината. При установени фактически доказателства за дезинформация трябва да има предупреждение, а при повторно нарушение – санкция. Дезинформацията не трябва да се превръща в претекст за цензура и забрана на медии. Във времена на война пропагандата е масова и многостранна. Забраната само на едната означава едностранна пропаганда. Плурализмът на медиите е ключова част от смисъла им като медиатори, а не като инструмент за пропаганда".
Пролет Велкова вижда ролята на СЕМ в борбата с дезинформацията като изготвяне на фокусирани мониторинги на каналите, по които се разпространява дезинформацията и публичното оповестяване на тази информация. Според нея се нуждаем от “ясно разписано законодателство, което да очертае недвусмислено къде минават червените линии между свободата на словото от една страна, и престъпното или увреждащо обществения интерес поведение от друга.
Макар да няма законодателни функции, СЕМ би трябвало да има активна роля при формирането и провеждането на медийни политики, смята Велкова. Според нея “един от начините е да бъде създаден професионално-експертен форум към СЕМ, в който да участват специалисти от всички сфери, свързани с медиите и където да се обсъждат всички въпроси на медиите. Форумът би трябвало да е публичен, да се случва в онлайн формат и да се разпространява до най-широка аудитория. Той би могъл да се превърне в генератор на идеи, които впоследствие да бъдат адресирани както до медиите, така и до законодателя. Такова дискусионно средище би имало здравословен ефект върху болната медийна среда, тъй като обичайно медиите нямат място за среща на идеи и проблематизирането на медийната тема се избягва.
Пролет Велкова и Симона Велева са на мнение, че СЕМ трябва да има по-тясно сътрудничество с Комисията по журналистическа етика, като без да се намесва в решенията ѝ, спазва законовото си задължение да следи дали тези решения се прилагат. Това е така нареченият принцип на съвместната или ко-регулацията.
Тодор Беленски смята, че саморегулацията на медиите е “ключов момент от функционирането на цялостната среда” и че СЕМ може да дава становища при неспазване на журналистическата етика. Според него неприлагането на законовия текст, който задължава СЕМ да следи дали решенията на Комисията по журналистическа етика се прилагат, може да се дължи на непознаване на нормативната уредба или на несъгласие с въпросните решения.
