Навремето имаше един виц, че СССР сам си създавал проблеми, които после успешно разрешавал и се гордеел с това. Това впрочем важеше за всяка от социалистическите страни. Нещо такова си спретна и управляващата ни четворна коалиция през последния месец. Но този път излизането от ситуацията стана с малко помощ от приятел.
Двама от коалиционните партньори – „Демократична България” и БСП, начертаха дебели червени линии по въпроса дали трябва се даде и военна помощ на воюваща Украйна или е достатъчна само хуманитарната и грижата за украинските бежанци. Хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов се запънаха, че само така можем да докажем евроатлантическата си вярност и лоялност като предоставим на Украйна оръжие и боеприпаси, а вероятно и де що ни е останал танк от социалистическо време.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова, в качеството си и на министър на икономиката, пък постави ултиматум, че партията й ще напусне коалицията, ако изпратим и един наш патрон на украинците. Цял месец Нинова се кле, че за нищо на света няма да сложи подписа си под документ за износ на оръжие за Украйна, дори с цената на вицепремиерския й пост. Както можеше да се очаква, това наддаване и пазене на електорален периметър докара управляващите до патова ситуация, а нови кризи вече чукаха на вратата.
Най-смешното в цялата работа беше, че
всъщност продукция от нашия ВПК стига до Киев,
но не пряко, а чрез частни търговски фирми. Цял свят това го разбра и от тази гледна точка цялата дандания беше излишна, само че зарът вече беше хвърлен и възелът завързан. Така че сега трябваше да се мисли как нещата да бъдат замазани и коалицията опазена.
Затова „Продължаваме промяната”, като старши в групата, взе нещата в свои ръце. Премиерът Кирил Петков първо заведе коалиционните си партньори (без БСП, които не пожелаха да излъчат представител в делегацията) на мястото на бойните действия, поговори си с украинския президент, после се опита на коалиционен съвет да постигне компромис между крайните гледни точки.
Тази тактика не сработи и се мина към план Б – да се изработи такова витиевато проекторешение в парламента, че и вълкът да е сит, и агнето цяло. Още повече, че проблемът вече беше прехвърлен от болната глава на здравата – вместо да го реши правителството, то го натресе на депутатите.
Спасителен пояс за управляващата коалиция
се яви едно формално писмо уж от украинския президент Володимир Зеленски, но по-скоро от посланика на Украйна у нас. Яви се в българския парламент точно в най-подходящия момент – часове преди в пленарната зала да започне обсъждането на въпроса дали да се даде военна помощ на Киев. И след като премиерът Кирил Петков и членове на делегацията, срещнала са със Зеленски, вече няколко пъти бяха повторили, че оръжие не ни е искано, а само ремонт на пострадала украинска военна техника, то някак се оказа, че в писмото пише същото.
Очевидно от украинското посолство са се съгласили на тази приятелска услуга. В крайна сметка не се знае при едни нови избори в такава объркана и напрегната обстановка какъв Франкенщайн ще докарат на власт нашенските избиратели. Ако е с по-голямо участие на националистически формации, което никак не е изключено, то такова управление може да създаде големи главоболия както на Европейския съюз, така и на Украйна, ако се възпротиви на еврочленството й, да речем.
Опозицията добре се позабавлява с маневрите на управляващите, които в стремежа си по-бързо да приключат с проблема и да спасят управляващата коалиция записаха в проекторешението дори и входящия номер на украинското писмо. Наложи се точно преди гласуването стара пушка като Йордан Цонев от ДПС
да ги предпази от голяма излагация
и да ги научи как да запишат в проекта само исканията от писмото, без да го вписват в официален документ на българското Народно събрание.
„Вчерашното решение (сряда, 4 май – б.р.) е, че България няма да изпраща оръжие и боеприпаси в Украйна, че България ще помага на Украйна, както го е правила досега политически и хуманитарно. Единственото нововъведение е прословутата военно-техническа помощ, която се изразява в ремонтиране евентуално на военна техника в българските заводи – евентуално и ако е възможно. Решението не задължи българското правителство да прави каквото и да е, а му даде такава възможност. Така че топката се върна там, където й е мястото, а именно в Министерския съвет", коментира левият депутат Крум Зарков.
Според него това решение не е победа за никого от коалицията, при все че някои приближени до Корнелия Нинова социалисти се опитаха да припишат такава на партията си.
Отделен въпрос е доколко може да се ремонтира украинска военна техника у нас. Експерти твърдят, че не е възможно, защото е свързано както с осигуряването на резервни части, които няма откъде да вземем освен от Русия, така и с докарването на самите машини, подлежащи на поправка, което е изключително сложно. Общо взето права е опозицията, че приетото от парламента на 4 май решение е „едно нищо”, но то бе подкрепено от 200 депутати, само за да не се излагаме пред чужденците. А и да не изпадне България в
политическа криза в много неподходящ момент.
На практика въпросното решение май е неизпълнимо, а Украйна така или иначе си получава българските муниции и боеприпаси.
Коалицията оцеля, без да се налага никой от партньорите в нея да напуска, въпреки лютите закани. На хоризонта обаче се задават нови препятствия, най-голямото от които е ветото за еврочленството на Северна Македония. Да не говорим за кадровите въпроси в управлението. Тежките кризи, които преследват това правителство от първия му ден, се увеличават, но дори и само мисълта да се върне на власт обкръжението на Бойко Борисов би трябва да го мобилизира и да го кара да съществува на всяка цена.
