6 май – Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.
Денят на храбростта започва да се чества в българската армеия още с нейното създаване. Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра. Той е почитан и от източните и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма. По времето на император Диоклециан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен след чудото с убиването на ламята, той е покровител на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбрург.
На иконите Свети Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него змей. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват светията на 6 май.
Гергьовден е петият най-празнуван имен ден в България след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден. Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните им.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми.
Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от траките, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Свети Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
