Годишно в България се ползват около 3 млрд. куб. м природен газ. Около 90% от него идва от Русия. След като на 27 април "Газпром" едностранно спря доставките на газ за България заради отказа на страната ни да заплаща в рубли на руската държавна компания „Газпром Експорт“, логично веднага на преден план изскочи въпросът: „До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ?“
Въпреки голямата зависимост от вноса на природен газ, то синьото гориво заема много нисък процент в енергийния микс на България. Например, през 2019 г. той е само 12.9% като остъпва и на твърдите горива, и на петрола, и на ядрената енергия и на възобновяемите енергийни източници.
Добре е и това, че у нас няма голямо потребление на природен газ за отопление от населението. Малко количество се използва от топлофикациите, като най-голям клиент на „Булгаргаз“ е „Топлофикация София“. Извън енергетиката, предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ.
Проблем обаче е, че подземното газово хранилище в Чирен има много ниски запаси като не са прави нищо за запълването му, което обикновено започва в края на април. А до следващия отоплителен сезон – обикновено началото на октомври, има малко време.
Противоречиви са мненията за това колко предпрития у нас ползват синьото гориво и доколко са засегнати от спирането на доставките от „Газпром“.
Както посочва в свой анализ Петър Ганев от Института за пазарна икономика /ИПИ/ това е следствие от липсата на информация. Например, не се знае какво количество природен газ потребяват тези предприятия и дали са напълно зависими от този вид енергия.
Поради липса на публично достъпна информация, от ИПИ представят накратко най-големите индустриални потребители на газ в страната. Това са около 15 компании, които всъщност формират голяма част от потреблението на газ от индустрията у нас. „Данните за тяхното потребление на енергия и баланса между природен газ и електроенергия са на база различни източници и оценки на автора и е възможно да има някои неточности“, уточнява Петър Ганев. Според него този баланс между електроенергия и природен газ е важен, тъй като в противен случай има риск да се направят напълно погрешни изводи.
Такъв пример са големите добивни и промишлени компании в Средногорието – „Аурубис България“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, които са сред най-енергоемките компании в страната, но те използват почти изцяло електроенергия. Интересно е, че „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ присъстват в списъка на икономическото министерство – като компании, присъединени към газопреносната мрежа, но тяхното потребление на газ всъщност е изключително малко – най-вероятно в рамките на 2-3% от енергията, която използват, пише в анализа. Така че, в случая големите компании в Средногорието, които потребяват изключително много енергия са пример за такива, които не са зависими за своята основна дейност от доставките на газ.
Най-големият индустриален потребител на природен газ безспорно е „Неохим“ в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ – около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ (без топлофикациите). „Неохим“ е най-голямото предприятие в област Хасково с персонал от около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв. По веригата на добавената стойност предприятието е важно за земеделието в страната, тоест има директна връзка между газ – тор – добив в земеделието, посочна петър Ганев. Разбира се, трябва да се отчита, че има и друг голям играч на пазара – „Агрополихим“ в Девня. От компанията обаче бяха по-предвидливи и изградиха терминал за амоняк и замениха природния газ като суровина за производство на азотни торове. Въпреки това, евентуални проблеми в единия от двата големи торове заводи в страната няма как да не окаже негативен ефект върху земеделието.
След „Неохим“ по потребление на газ идват стъкларските заводи. Това са най-вече „Тракия Глас“ в Търговище и “БиЕй Глас“ с заводи в София и Пловдив. Важно е да се отбележи, че техните собственици са големи чуждестранни инвеститори – в първата от Турция, а при втората – от Португалия. В двете компании работят по около 600-700 души, а „БиЕй Глас“ чувствително е повишило дейността и приходите си през последните години и стигна до пето място в класацията на най-големите компании в страната – с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 година. Малко по-назад в класацията, но все пак със сериозно потребление на природен газ е и друг представител на стъкларската индустрия – „Рубин Трейдинг“ в Плевен.
След водещите стъкларски заводи по потребление на природен газ се нареждат и представителите на тежката индустрия. Това са най-вече „Стомана Индъстри“, „КЦМ 2000“, „София Мед“ и „Алкомет“, пише в анализа. „София Мед“, например, е с приходи от над 900 млн. лв. и около 600 заети. „КЦМ 2000“ и „Стомана Индъстри“ отчитат парични постъпления между 600-700 млн. лв. и наемат съответно над 1400 и около 1000 човека. Най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ е с приходи от 350 млн. лв. и около 1100 служители. Проблемите с доставките на синьо гориво могат да имат голямо отражение върху развитието на фирмата от Шумен. От миналата година там се развива новото производство за механична обработка на алуминиеви профили, където се произвеждат компоненти основно за електромобили, както и детайли за други промишлени сектори. Тестовите поръчки са преминали успешно и се готвят за серийно производство през тази година. И четирите компании са големи потребители както на природен газ, така и на електроенергия, тоест не са в почти пълна зависимост от природния газ като стъкларските заводи. Тук вече стои въпросът за ролята на природния газ в технологичния процес в тези заводи и съответно степента на зависимост.
От анализа на Института по пазарна икономика става ясно, че напред в класацията по потребление на природен газ, дори изпреварвайки повечето представители на тежката индустрия, са и „Биовет“ и „АДМ Разград“. Те са с приходи от порядъка на 400-500 млн. лв., като в „Биовет“ са наети над 2000 човека през последните две години. По-надолу идват и компании като производителят на калциев карбид „Калцит“ в Асеновград, „Златна Панега Цимент“, „Свилоцел“ (дъщерната фирма на „Свилоза“ за производство на целулоза) и „Рока България“ – най-голямият световен производител на санитарен порцелан, който управлява няколко водещи международни марки. Грубо казано това са компаниите, които потребяват по-сериозни количества природен газ в страната, отбелязват анализаторите.
Тези компании – представители на стъкларската индустрия, тежката индустрия и някои други, всъщност формират огромната част от потреблението на природен газ от индустрията в страната. Разговорите за икономическите ефекти от евентуални проблеми с доставките или цената на газа, както и възможните мерки и алтернативи са по същество разговори за бъдещето им, обобщава анализът. Обсъждането дори не е секторно, а компания по компания и завод по завод. Разбира се в страната има и други важни потребители на газ, в т.ч. по-малки промишлено предприятия, болници и т.н., но големите количества са в няколко топлофикации и в изброените индустриални компании. Ако има план „Б“ за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план „Б“ и оценка на алтернативите, в т.ч. технологични, спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната, подчертават от Института за пазарна икономика.
Трябва обаче да сме внимателни и критични към бодряшките изказвания на някои депутати и министри. Например, нямаме договор с турската „БОТАШ“ за доставки на природен газ, липса такъв и с Румъния. Гърция покрива потребностите си и няма кой знае какви големи възможности да ни подкрепя. Още по-малко в по-дълъг срок. Още през януари министърът на енергетиката на Катар обяви, че страната му има сключени дългосрочни договори с партньори от Азия, които са и по-близо, а и там цените са по-добри. Освен това страната му няма много възможности за увеличаване на добива на синьото гориво толкова бързо. Трябва да сме по-прецизни и към втечнения природен газ. Най-големите кораби могат да превозват по 100 000 тона суровина. В Европа обаче няма терминал, който да разтовари цялото количество. Така че корабът трябва да обиколи две или три пристанища, което също добавя стойност към цената на природния газ.
