Със 17 гласа "за" и три "против" правната комисия на американския Сенат одобри проектозакона НОПЕК (NOPEC): No Oil Producing and Exporting Cartels), съобщи агенция "Ройтерс". Остана само подписът на президента Джо Байдън, който ще превърне проектозакона в нормативен акт, позволяващ завеждането на съдебни дела срещу ОПЕК за картелни споразумения и пазарни манипулации.
Вотът в полза на НОПЕК най-накрая дава
реален шанс на законодателната инициатива срещу картелните споразумения
между производители и износители на петрол, която периодично се качва и слиза от сцената повече от две десетилетия. Тя е спонсорирана и предложена за първи път през юни 2000 г. от сенатор Хърб Кол. Целта е да се премахне защитата на държавния имунитет, което да позволи международния картел ОПЕК и националните петролни компании на организацията да бъдат съдени по американските антитръстови закони. Примерно – за противоречащи на свободната конкуренция опити за ограничаване на световното предлагане на суров петрол с цел оказване на възходящ натиск върху пазарните цени на суровината.
Въпреки всеобщото неодобрение и настроенията срещу ОПЕК обаче досегашните опити на законодателите да придвижат закона се оказаха неуспешни. От 2000 г. насам различни варианти на НОПЕК са внасяни общо 16 пъти, но винаги са срещали категоричната съпротива на петролния бранш и на партньорите му. И най-вече – на Американския петролен институт и легиона му от добре подбрани и още по-добре възнаградени лобисти.
Въпреки одобрението от сенатската комисия,
съдбата на проектозакона все още не е много ясна.
Причината е, че напоследък опозиционните настроения срещу него стават все по-силни, противниците му – все по-многобройни. В съпротивата се включи и Американската търговска камара, чиито експерти се опасяват не само за бъдещето на местния петролен и газов сектор, но и за глобалните американски интереси.
Вотът идва в тежък момент за американско-саудитските отношения. Риад се оплаква публично от липсата на подкрепа от администрацията на Байдън за отбраната на петролната инфраструктура на кралството, подложена на постоянни атаки от йеменските хути, подкрепяни активно от Техеран.
Ден преди гласуването на НОПЕК (бел. ред. – на 5 май) се появиха репортажи, че през април директорът на ЦРУ – Бил Бърнс – се е срещнал тайно със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в опит да подобри отношенията между двете страни. А на 4 май "Уолстрийт джърнъл" публикува репортаж, че ледовете между Вашингтон и Рияд най-накрая са започнали да се топят.
НОПЕК обаче може да спре процеса на размразяване. Ако стане закон, той ще позволи на главния прокурор на САЩ да внася съдебни искове срещу петролния картел или отделни негови членове в американския федерален съд. Други производители, работещи с ОПЕК в разширения му формат ОПЕК+ – като Русия – също ще подлежат на съдебно преследване.
Белият дом все още не дава индикации
дали президентът Байдън ще подкрепи законопроекта
и как ще реагира Конгреса.
В края на април законодатели коментираха, че републиканците и демократите ще подкрепят проектозакона, защото редовите американци смятат, че големият виновник за високите цени по бензиностанциите е ОПЕК.
Твърдението е доста спорно поне по две причини.
* На първо място, поскъпването на петролните деривати се дължи на множество фактори – от руската инвазия в Украйна, провокирала западните санкции и забраните за внос на руски петрол, до драстичното повишаване на разходите за превоз на горивата.
Прогнозите са, че до края на годината Русия, която традиционно задоволява около 10% от световното потребление, ще свие добива на петрол със 17% – заради наказателните мерки на Запада. А производителите от ОПЕК "само" отказват да отворят по-широко кранчетата и да запълнят недостига.
* На второ място, ОПЕК вече не е единственият "картел", който може да влияе върху нефтените пазари. САЩ завоюваха лидерската позиция в добива на черно злато през 2018 г. и биха могли да компенсират недостига на суровината, и да намалят цените. Бидейки свободна пазарна икономика обаче властите не могат да задължат едрите производители на шистово гориво да помпат повече и да продават по-евтино в ущърб на акционерите си. Нещо, за което държавите членки на ОПЕК нямат никаква вина…
Ако бъде приет НОПЕК може да произведе ефектът на бумеранг
Една от тревогите на експертите е, че може да се стигне до свръхпроизводство на ОПЕК и по този начин цените за щатските енергийни компании да паднат под допустимия минимум. Защото Саудитска Арабия и други членове на картела са сред световните производители с най-ниски разходи за достъп и добив от петролните полета. Тази "приливна петролна вълна", дори в отсъствието на Русия, може да замрази сондажите на американските шисти, да понижи енергийната сигурност на САЩ и да постави възстановяването на стопанството й в риск.
Другата грижа на експертите е, че държавите от ОПЕК едва ли ще наведат глави пред това американско предизвикателство. Реакцията им може да споходи Щатите под най-различни форми.
Първо – чрез повторна атака на "петродолара".
Читателите вероятно си спомнят, че през 2019 г. Саудитска Арабия заплаши да продава петрола си във валути, различни от щатския долар.
Поводът беше поредния опит на Вашингтон да прокара някаква версия на НОПЕК. Ако тази тогавашна заплаха днес стане факт, това ще се отрази много сериозно както върху статуса на зелените пари така и върху американския монопол в световната търговия. Войната в Украйна и мащабните антируски санкции допълнително влошават нещата, защото ефектът от мерките ще отслабне едновременно с влиянието на долара. Справка – близо 80% от глобалните петролни трансакции са деноминирани в американска валута.
Второ – саудитците повишават цената на петрола, изнасян за САЩ. Това би променило коренно сегашните цели на НОПЕК. А евентуалното оправдание на Рияд за стореното още от сега звучи… невинно, особено на фона на ценовия взрив, който ще предизвикат: много се извиняваме, но нямане свободен капацитет…
Трето – Саудитска Арабия започва да купува оръжие от други държави, което би се отразило крайно неблагоприятно върху бизнеса на другото най-мощно лоби в САЩ – оръжейното. Страхът, освен това е и че Саудитска Арабия би могла да убеди и други държави-членки на ОПЕК да ограничат инвестициите си в щатски активи…
В момента Америка и партньорите й имат достатъчно главоболия около гарантрането на надеждни енергйни доставки и последното нещо, от което имат нужда, е да хвърлят поредната "граната". Или, както обобщава Марк Финли – бивш анализатор на ЦРУ и настоящ преподавател в института "Бейкър" към университета "Райс", винаги е лоша идея да вземаш политически решения когато си ядосан!
