Ако най-песимистичният газов сценарий за Германия се осъществи, "Бе Ем Ве", "Мерцедес-Бенц" и "Фолксваген" ще трябва да се борят за суровини, за да бойдисват колите си и въздухът в страната ще стане много по-мръсен.
Най-голямото европейско стопанство е заплашено от внезапно спиране на доставките на руски газ – шок, който ще наложи въвеждането на някакъв вид военновременен закон за енергията и ще засегне 80 милиона жители и фирми – от хлебопекарите до производителите на химикали.
Автомобилните компании ще бъдат принудени да преминат на по-скъпи горива като бутан или пропан, за да генерират пара и топлина за бояджийските си цехове. Енергийните предприятия вероятно ще произвеждат повече електричество от лигнит или дори от още по-големите замърсители – въглища, добивани на открито от гигантски екскаватори в мините от Дюселдорф до границата на Полша. Икономисти оценяват пораженията на 220 млрд. евро – повече от достатъчно, за да тласнат европейския икономически мотор в рецесия.
Този кошмарен сценарий се придвижи стъпка напред през седмицата след като Москва ограничи газовите доставки за Германия. Засега акцията е по-скоро предупредителна, доколкото засяга около 3% от руския газов внос за страната или грубо 1% от общото количество синьо гориво. Но Кремъл показа, че е готов да врътне кранчето и на най-едрия си клиент в отговор на икономическите санкции заради войната в Украйна.
Берлин обвини Москва, че превръща енергията в оръжие и същевременно увери, че Германия може да се справи с редукциите. Още отсега обаче е видна уязвимостта на нейното стопанство и дори дребно орязване на потоците разстройва политиците, фирмените мениджъри и пазарите – европейските газови котировки скочиха с 22% на 12 май заради проблемите в предлагането.
Германският министър на икономиката и вицеканцлер Роберт Хабек призна зависимостта на страната от руското гориво в реч пред парламента часове след като Кремъл обяви, че санкционира 31 европейски поделения на "Газпром", включително и "Газпром Германиа", което германското правителство постави под контрол, за да гарантира доставките.
Берлин е разработил триетапен кризисен план, който в момента е в първата си фаза.
Хабек се въздържа да премине към следващото ниво с мотив, че засега не се налага ескалация заради руските мерки, включително и забраната на доставките на "Газпром" за Европа през ключовата полска секция на газопровода "Ямал-Европа", спряното подаване на синьо гориво за Полша и България и тлеещия спор за плащанията в рубли от европейските потребители. Транзитът през Украйна също е ограничен заради изключването на един от базовите презгранични пунктове, който се намира под руски контрол, с мотив – руско вмешателство в дейността му, според твърденията на Киев.
Германците ще се съобразят с комбинация от фактори, за да наложат по-високо равнище на тревога, включително при рязка редукция на газовите потоци и сигнали, че руският президент Владимир Путин е готов за цялостно спиране на доставките, твърдят запознати с дискусиите лица. А третата фаза може да включи държавен контрол над газовата дистрибуция в Германия и ще последва след ескалация на втората, допълват пожелалите анонимност добре информирани източници.
На 16 май германският мрежов регулатор BNetzA ще обобщи резултатите от проучване, в което над 2500 компании представят подробно модели на потребление и енергийни опции.
То е част от схемата за създаването на групи за потенциален режим, който базираната в Бон агенция би въвела, ако правителството обяви извънредно положение за природния газ. Контролният орган е отделил 65 души от персонала си, които ще се състезават с времето, за да реагират мигновено на сериозни прекъсвания на захранването. Екипите са натоварени да предприемат действия, решаващи съдбата на някои от най-големите европейски индустриални фирми и стотици хиляди работни места.
Синьото гориво е жизнено важна част от германския енергиен микс и е по-трудно да се замени отколкото руският петрол и въглища, чиито доставки ще бъдат прекратени до края на годината. Около 15% от електрическата енергия в Германия се генерира от газ срещу под 9% през 2000-а, защото страната ограничи използването на въглища и атомни реактори. Много по-съществено обаче е, че суровината е критична за отоплението на жилищата и за индустриалните процеси в химичесикя, фармацевтичния и металния сектор. Тя се използва широко в пещите на германските пекари, както и за производството на стъкло.
"Положението е много тежко", коментира за агенция "Блумбърг" Роланд Буш – член на борда на германския промишлен гигант "Сименс". Той допълва, че "газово ембарго ще засегне сериозно германската индустрия и ще има огромен практически ефект върху заетостта, защото може да наложи да се затворят някои цехове".
Подробностите за режима на газ се изработват при закрити врата, защото регулаторът събира информация за потреблението и оценява опции за замяна на горивото, но широката рамка е ясна: да се защитят потребителите, жизнено важните услуги в болниците и дейностите от системно значение.
С нарастване на заплахата за енергийната й сигурност, Германия използва топлото пролетно време, за да попълни складовите си наличности, които в момента са около 40% от капацитета на хранилищата – доста под необходимото количество за зимните месеци без сериозни ограничения на потреблението.
BNetzA пък работи ударно през април и май, за да създаде дигитална платформа, която, захранена с фирмени и пазарни данни, да позволи на властите да решат кой ще получава газ и кой – не. Регулаторът иска да завърши модела до юни като статична снимка на газовите нужди и след това да оформи динамична система, позволяваща да се проследят последствията от режима в отделни райони, промишлени сектори и компании. Директорът на BNetzA – Клаус Мюлер – е убеден, че ако до есента трябва да се вземат решения, те ще бъдат възможно най-щадящи и с най-малки поражения. Подготовката надхвърля събирането на информация. Агенцията има запаси от хранителни дажби за кризисния екип и 5 хил. литра дизел за генератори, ако режимът доведе до изключване на търговски сгради, включително и на собствената й централа.
В списъка с приоритетни обекти на BNetzA са храните и секторите за производство на лекарстава и санитарни материали.
Това означава, че захранването с газ на някои компании за хартиени и стъклени опаковки ще бъде гарантирано. Други фирми обаче ще останат на тъмно и недоволството нараства. Германската асоциация на индустриалните енергийни потребители VIK се оплаква, че регулаторът не предоставя информация какво трябва да направят дружествата в извънредна ситуация, което ги лишава от възможност да съставят собствени кризисни планове. И некоординирано изключване на енергията може да доведе до повреди и до пробиви в производствените вериги.
Междувременно, компаниите на територията на страната се опитват да се подготвят за периоди на лишения. Химическият гигант BASF е установил, че основният му завод в Лудвигсхафен няма да може да работи, ако газовите доставки паднат под 50% от нормалните равнища. Това може да наруши производствения поток на базови химикали, което ще доведе до пазарни турбуленции извън Европа.
"Мерцедес" също оценява пораженията от евентуален газов недостиг. Във фабрика в близост до централата на автомобилния гигант в Щутгарт има леярна на газ, в която се топи стомана и магнезий за зъбни колела за предавки, колянови валове и цилиндри за луксозни S-клас коли и превозни средства. И докато компанията търси алтернативи за цеховете си за боядисване на автомобили, енергиен заместител за леярната няма.
Мащабът на предизвикателствата е видим в амбициозните планове на "Бе Ем Ве" да изгради в Унгария първия в света завод, който не се захранва с газ. Фирмените шефове определят проекта като революционен за автомобилния бранш, но той няма да е готов до 2025-а – доста след намеренията на Германия да стане независима от руското синьо гориво.
