Финландия реши да отправи молба за членство в НАТО. Това обявиха днес президентът и премиерката на северната страна. Решението е пряка последица от руската инвазия в Украйна, предаде Франс прес.
Държавният глава и правителствен съвет "решиха съвместно, че Финландия ще поиска да стане членка на НАТО", заяви финландският президент Саули Нинистьо.
"Това е исторически ден. Започва нова ера", каза той на пресконференция.
Утре се очаква проектът за присъединяване да бъде разгледан от 200-членния финландския парламент, след което да последва гласуване, съобщи председателят на камарата. Подкрепа за членството на страната в алианса бе получена вчера от социалдемократическата партия на премиерката Сана Марин.
"Надяваме се парламентът да потвърди решението относно кандидатурата ни за НАТО в близките дни. Тя ще се базира на ясен мандат“, заяви Марин.
Вчера финландският президент информира по телефона руския си колега Владимир Путин, че Хелзинки скоро ще отправи молба за членство в НАТО, което предизвиква заплахи с наказателни мерки от страна на Москва. Путин посочи, че влизането в НАТО "би било грешка", защото "няма никаква заплаха за сигурността на Финландия", съобщи Кремъл.
Войната в Украйна предизвика във Финландия исторически скок на подкрепата за влизане в НАТО с цел по-добра защита от Русия, с която страната споделя 1300-километрова граница. Според последните анкети над три четвърти от финландците желаят членство в алианса – тройно повече, отколкото преди руската агресия в Украйна.
Турският министър на външните работи проведе снощи тристранна среща с колегите си от Швеция и Финландия и обсъди с тях намерението им да се присъединят към НАТО, съобщи Анадолската агенция.
„Срещнах се в Берлин с колегите си Ан Линде от Швеция и (Пека) Хаависто от Финландия в рамките на неформалната среща на външните министри на НАТО“, написа Чавушоглу в Туитър.
Преди срещата на НАТО Чавушоглу каза, че Швеция и Финландия „открито подкрепят и си взаимодействат с терористичната организация Кюрдска работническа партия (ПКК)/Сили за защита на народа (СЗН)“, които „извършват нападения срещу Турция и убиват турски войници и граждани“.
„Поради това е неприемливо и скандално, че нашите приятели и съюзници подкрепят тази терористична организация. И заради нашата борба срещу тази терористична организация има експортни ограничения за продукция на отбранителната индустрия, която ние внасяме от съюзници и от някои от страните, които планират да станат членки на НАТО“, заяви турският външен министър.
Турция разглежда сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа като клон на действащата в Турция Кюрдска работническа партия, която е призната за терористична организация от Турция, ЕС и САЩ.
В отговор на изявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за членството на Швеция и Финландия в НАТО, който изрази резерви също с аргумента за подкрепа от тяхна страна на терористични организации в Турция, шведската министърка на външните работи Ан Линде заяви в Берлин, че „както (и целият) ЕС, ние смятаме, че ПКК е терористична организация“.
Шведският вестник „Афтонбладет“ пише, че Линде е съобщила, че ще разговаря с Чавушоглу и в неделя. „Не е вярно, че ние няма да определим ПКК като терористична организация. Ако е възникнало подобно усещане, това трябва да се изясни“, допълни тя.
