Визитка
Доц. д-р Григорий Вазов е изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ – VUZF Lab. В периода 2008-2021 г. бе ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, а от 2005 г. до 2017 г. и негов президент.
През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България. Член е на Надзорния съвет на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и на “ДЗИ – Животозастраховане” ЕАД, част от KBC Груп.
През 2016 г. му е присъдено почетното звание „Президент и ректор Емеритус” на ВУЗФ от настоятелството на висшето училище. Управител e на “Вазов институт” ЕООД от 1994 г. досега.
Доц. Вазов, как се обяснява забележителният ръст в животозастраховането, какви фактори обуславят раздвижването в този изоставащ сегмент?
– Ръстът в животозастраховането започна още по време на пандемията от Covid-19. През 2021 г. този ръст вече е над 30 % в сравнение с 2020 г. и той се генерира най-вече от инвестиционните застраховки “Живот”. Причините според мен са ниските лихвени равнища и ниската доходност по банковите депозити. Банките не предлагат висока доходност по стандартните спестовни инструменти, което преориентира интереса на потребителите от банковите продукти към инвестиционните застраховки “Живот”, в очакване на по-висока доходност.
Допълнителен стимул за ръста в животозастраховането може да се търси и в ниските лихви по банковите кредити, които доведоха до нарастване на ипотечните кредити, а те от своя страна са съпроводени от застраховки „Живот“ на кредитополучателите за размера на главницата по отпуснатия кредит.
Откъде „краде” клиенти животозастраховането – депозанти, бягащи от банките поради отрицателните лихви или нови клиенти, решили да обърнат внимание на рисковете, пред които са изправени?
– Основно животозастрахователите привлякоха клиенти от банките. Това са клиенти, които държаха определени суми под формата на депозити. Както споменах, ниските и отрицателни лихви стимулираха определена част от тези банкови клиенти да потърсят по-доходоносни инвестиции и те прибягнаха към инвестиционните застраховки "Живот".
Ускоряващата се инфлация стимул ли е или задържащ фактор за развитието на застраховките „Живот”?
– Разполагаемият доход на хората е основният фактор, който води до потребление на различни застрахователни продукти, в т.ч и застраховки “Живот”. Когато разполагаемият доход на лицата се свива, те намаляват потреблението на различни застраховки. В условията на инфлация, разполагаемият доход на лицата се свива. Така, че инфлацията се явява задържащ фактор за развитието на застраховането като цяло, не само по застраховките Живот.
Голяма част от гражданите и фирмите, които ползват различни застрахователни продукти, поради покачващите цени и увеличаване на разходите за издръжка, ще свият първо потреблението на голяма част от доброволни застраховки. Например покачващите се цени на горивата, принуждават редица лица да „слязат“ от автомобилите и да потърсят различни алтернативни форми на транспорт, което според мен ще се отрази и на автомобилното застраховане. Очаквам в случай, че инфлацията продължи със същите темпове до септември месец (след отпускарския сезон) да има спад в търсенето на застраховки каско на МПС. В по-малка степен очаквам отражение да има върху задължителната застраховка Гражданска отговорност.
Промоционалните орязвания на застрахователните премии по „Гражданска отговорност” крият ли рискове? Добре провизирани ли са дружествата по тази задължителна полица?
– Да, намаленията под всякаква форма на този етап в цената на гражданска отговорност на автомобилистите крие опасност. Инфлационните процеси, които наблюдаваме водят до повишаване размера на изплатените обезщетения и разходи на застрахователните дружества. Едно намаляване на цената, в условията на инфлация и несигурност на пазара, ще увеличи риска от невъзможност за покриване на претенциите и разходите на дружества. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на риска от изпадане в неплатежоспособност. По гражданска отговорност се събират премии в сегашния момент, а плащания се извършват в един бъдещ момент (пет години е давностния срок по тази застраховка).
На този етап всички дружествата са добре провизирани и КФН стриктно съблюдава за това. Не считам, че има реална опасност за някое от дружествата на пазара, които предлагат задължителната застраховка.
Кога най-сетне ще се премахне срамната отживелица да се лепи стикер за ГО на предното стъкло на автомобила, който оскъпява полицата?
– Стикерът е отживелица. Живеем в ерата на дигиталните технологии. Потребителите се чувстват по-комфортно с новите цифрови платформи за сключване на застрахователни договори. С въвеждането на Единната информационна система за оценка управление и контрол на риска (ЕИСОУКР), необходимостта от стикера отпадна. От съществуването му имаше смисъл преди въвеждането на ЕИСОУКР за да се докаже наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Не мисля, че цената на задължителната застраховка – в случай на неговото премахване, ще се промени съществено. Да, безспорно застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застраховката с най-голямо социално значение, но цената на стикера е 1.40 лв., а средна цена на гражданска отговорност е от порядъка на 250-260 лв., което прави около 0.5 % от цената.
Проблемът със стикера е друг, а именно, че той възпрепятства сключването на застраховката по електронен път. Отпадането му би позволило на много малки застрахователи, без инвестиции в клонова мрежа, да привлекат клиенти посредством електронното сключване на застраховката, а посредниците да загубят основната част от приходите и издръжката на офисите си.
